България: кръстопът без ясни посоки

Анализ на проф. д-р Боян Дуранкев, преподавател във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab

Последните дни сме свидетели на повишен кредитен рейтинг на България, на идеи за съществено увеличаване на доходите на работещите, на пенсионерите и в някои (не)съществени дейности.

Втренчвайки се обаче в „отделното дърво“, рискуваме да пропуснем общата гледка на „гората“; приемайки две-три случващи се неща за важни, отхвърляме общото състояние на обществото и икономиката.

Кои са най-съществените факти, които се пропускат?

  1. Един призрак броди из Европа, призракът на COVID-19. За съжаление страните от „Стария свят“ (САЩ и ЕС) не последваха примера с ограничаването на заразата, характерен за „Новия свят“ (Китай, Тайван и др.). „Първата вълна“ удари право в сърцето секторите: туризъм, транспорт, магазинна търговия; спорт, културни мероприятия и т.н. „Втората вълна“ означава неминуемо ограничаване или затваряне на някои несъществени дейности като дискотеки, ресторанти, барове, закрити спортни и концертни зали, вероятно – университети, училища и т.н. Дилемата е: „или животът на хората – или печалбите на бизнеса“. Икономиките на страните-членки на ЕС, включително и българската, ще отбележат драматичен спад през тази година. Спадът на БВП на България в момента се оценява на 3,5 % през 2020 г., последван от евентуално възстановяване от 2,7 % през 2021 г. Чак към края на 2022 г. евентуално БВП ще се върне на нивото на 2019 г. През този период приходите в бюджета ще намалеят.
  2. Един друг призрак броди из България – призракът на Бойко Борисов и неговата джипка. Той „инспектира“ (дали е инспектор – друг въпрос), обещава пари (обществени, разбира се). Неговите хора в правителството, както и той, раздават извънбюджетни добавки към пенсии, премии към заплати, намаляват ДДС. Държавният бюджет не е актуализиран, но финансовите потоци от него текат в извънзаконови русла. Очаква се дефицит от 3% през 2020 г. и от 1,6 % през 2021 г. Обратно на спада на икономиката и съответно – на приходите в бюджета, налице е нарастване на разходите.
  3. Дългът на държавата – благодарение на поетите нови кредити, продължава да нараства. Очаква се държавният дълг на България да се повиши до 23,9 % през 2020 г. и до 24,2 % през 2021 г. Ние се правим че не го забелязваме, но кредиторите никога не се правят че забравят нашите дългове. При по-малко население, което произвежда, сегашният дълг надминава дълга от времената на НРБ.
  4. Външнотърговският стокообмен демонстрира значително влошаване. През периода януари – август 2020 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 35 230.5 млн. лв., което е с 8.4% по-малко в сравнение със същия период на 2019 година. През август 2020 г. общият износ на стоки възлиза на 4 115.6 млн. лв. и намалява с 15.1% спрямо същия месец на предходната година. Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – август 2020 г. и е на стойност 2 565.5 млн. лева.
  5. Бюджетът на Европейския съюз не е приет, не се знае и кога ще бъде приет, но със сигурност харченето на средствата ще става по различен начин – в зависимост от видимостта на корупцията в различните страни, а България се очаква отново да е „черната овца“.
  6. Въпреки че не е официално обявена, предизборната кампания е в разгара си. Управляващите правят това, което правят и правят всички управляващи в края на мандата си, а именно – увеличават разходите от бюджета, за да раздават по-големи доходи. Кандидатите за властта, особено БСП, обещават „спечелване на изборите“ (друг е въпросът дали това означава над 51% от гласовете – наистина спечелени, или означава 25% – малко повече от ГЕРБ, което означава de facto неспечелени), както и много по-висока минимална работна заплата (800 лв.), пенсии т.н.

Сумарно казано: икономиката е в спад; бюджетът изтънява; външните дългове нарастват; доходите поемат нагоре. Няма логика.

И сега – към конкретните дребни факти.

  1. Агенция „Мудис“ повиши дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута до „Baa1“ със стабилна перспектива. Първият фактор за повишаването на рейтинга се основава на напредъка на България към присъединяване в еврозоната; вторият фактор за повишаването на рейтинга е свързан с укрепването на фискалния и кредитен профил на страната, въпреки отрицателното въздействие на пандемията от коронавирус. Налага се само да напомня един простичък факт – от десет развития на икономиките, предсказани от рейтинговите агенции като  успешни, само три са били такива.
  2. Най-вероятно следващото управление на България ще е „цветно“. Казано по-друг начин, то или ще бъде многопартийно, или експертно-многопартийно. Второто е по-вероятно по причината че ще се наложи да се затягат и пренасочват финансовите потоци, за някои слоеве от населението и някои сектори от бизнеса – болезнено. Неминуемо е консенсусно преразглеждане на данъчната политика и ориентацията й към баланс между преки и косвени данъци, прогресивна данъчна скала за физически лица и компании, данък „лукс“, семейно подоходно облагане и т.н.; развитие на държавния сектор, неподпомагане на офшорни компании и прочее. Към това да добавим и идеите за повишаване на пенсионната възраст особено на онези, които се пенсионират млади; намаляването или премахването на бонусите при пенсиониране и т.н. Която и партия да държи ножиците и да реже „живо месо“ от електората си, ще пострада имиджово; затова (уж) „експертното технократско правителство“ е най-вероятното решение.
  3. Колкото и да не ни се иска, очакванията в световен и европейски мащаб са за неминуеми фалити на големи, средни и малки организации – производствени, финансови, в секторите на услугите и т.н. Бурята няма да подмине България, но държавата ще трябва да е готова незабавно да подсигури именно физическите лица, които ще пострадат, а не компаниите, които ще станат покойници. Следователно, фискалният резерв ще трябва да се развива, както и солидарността при бедствията.

Какво ли ни чака в бъдещето? Никой още не смее да прави „сигурни“ прогнози. Но да се уповаваме сега на икономически прогнози за бъдещето е упражнение, което ще е повече дело на астролози, но не и на икономисти. Причината – все още отсъствие на лекарства и ваксина за COVID-19.

Като заключение да припомня брилянтната мисъл на Арнълд Тойнби: „Цивилизациите умират от самоубийство, а не от убийство“. Е, отново трябва да доказваме че Западът е по-добрия и по-устойчивия модел. Ако можем.

Анализът може да видите публикуван на сайта на Клуб „24 май“ на: https://24may.bg/2020/10/13/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d1%8f%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%b8/

Leave a Comment