Доц. д-р Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, пред „Труд“: Кризата върна студентите на лекции
Имаме подписани работещи споразумения с 36 университета
Банковата система се държи най-адекватно в тези условия
Доц. Вазов ръководи ВУЗФ, но освен в качеството му на ректор, разговаряме с него и по някои други теми, които вълнуват в условията на криза. Интересен паралел между народопсихология и банков сектор се получава, както и между частни и държавни университети, благодарение на оценките му. Те са кратки, полезни и категорични. Според тях можем да говорим за подем във висшето образование, което въпреки епидемията от коронавирус не спря и дори се подготвя на пълни обороти за новата учебна година.
– Доц. Вазов, как оцелява един частен университет в условията на пандемия и какво се наложи да промените?
– Защо трябва да казваме думата „оцелява“? Истината е, че Висшето училище по застраховане и финанси се намира в един сериозен подем, който е свързан с едно технологично присъствие при съвременните условия на обучение на студентите. Още миналата година през септември сигурно сме имали някакво предчувствие, защото още тогава започнахме едно сериозно технологично обновяване на университета и не само това. Започнахме едно сериозно обучение на преподаватели, служители и студенти да работят с новите технологии и платформи. И в крайна сметка в края на януари ние бяхме абсолютно готови. И не бяхме изненадани. Чрез новите платформи се оказа, че посещаемостта на лекциите е много сериозна и присъствието е много по-динамично. Нещо повече – вече мислим за проблема, който ще възникне от есента с връщането на студентите и преподавателите в аудиторията, но сигурно и този проблем ще преодолеем бързо.
– Мислите ли за нови специалности или обратното – да преструктурирате съществуващите?
– Не само мислим, но и както показахме през последните години, действаме. Ние сме реално на пазара и някой, за да купи нашия продукт, той трябва да е с високо качество, защото той струва пари. Ето защо създаването на нови специалности, особено в магистратурите, преструктуриране на съществуващите или закриване на тези, които не са актуални, е един постоянен процес. Впрочем тук е основното ноу-хау на ВУЗФ, в резултат на което сме толкова успешни на пазара.
– Участвате ли в университетски мрежи и върху какви проекти работите?
– Да, и това е бъдещето на висшето образование. И не само в България, но предимно в света. Днес на ректорски съвет разглеждахме тези въпроси и констатирахме, че на практика имаме подписани работещи споразумения с 36 университета. По отношение на проектите имаме над 14 проекта в развитие в момента.
– Научният екип на ВУЗФ предложи на Министерски съвет план за справяне с икономическата криза. Какво се случи с вашето предложение, взето ли е предвид?
– Факт е, че ние излязохме първи с кризисен оперативен план. В него бяха разписани конкретно необходимите действия, които трябва да бъдат извършени по отношение на икономическата и финансовата дейност на държавата, административната област, по отношение на небанковите финансови институции и капиталовите пазари, и накрая по отношение на работната сила. Още един път повтарям, всяко едно действие беше конкретно разписано. Нямаше излишни изрази и както ние обичаме да казваме, нямаше и един ред „баластра“ в текста. В резултат на това успехът за нас се състоеше в това, че основна част от последвалите действия на правителството и банковата система покриваха това, което ние бяхме предложили. Така че определям този кризисен оперативен план като един сериозен успех на VUZF Lab и на нашата колегия.
– Преди дни заявихте, че спадът на брутния вътрешен продукт заради кризата няма да е под 4%, както прогнозира правителството, а над 10%. Обяснете ни разликата?
– Аз ще бъда най-щастливият човек, ако се сбъдне прогнозата на правителството, но това е конкретна прогноза за състоянието на икономиката в този момент. А ние не знаем какво ще бъде развитието на пандемията в следващите месеци, как ще се отрази в работещите и неработещите отрасли и никъде още не се прогнозира какъв ще бъде спадът на потреблението, който ще се окаже един сериозен фактор за спад и в брутния вътрешен продукт.
– Каква е вашата прогноза за банковата система, какво може да очакваме до края на годината като потребители?
– Безспорно банковата система се държи най-адекватно в тези условия. Всички действия, които са направени досега – шест месеца отлагане на ипотечни и други кредити, на физически и юридически лица, успокоиха много напрежението, което щеше да възникне както в самата банкова система, така и в обществото, поради обстоятелството, че щяхме да имаме една лавина от нарастване на необслужваните кредити. В същия момент банковата система продължава да кредитира, разбира се, по-резервирано и работещи проекти, така че още един път подчертавам, че в тази криза най-адекватно поведение има Българската народна банка и търговските банки.
– Какъв трябва да е главният приоритет на държавата сега, след края на извънредното положение?
– Ще започна с израза: стига с този туризъм, стига с тези хотели, стига с тези ресторанти. В крайна сметка те трябва да понесат това, което натвориха: обезобразено Българско Черноморие, обезобразени планини, „кошмари“ в ресторантите и в обслужването на клиентите. Големият приоритет на държавата са структуроопределящите предприятия, които се обслужват от десетки доставчици, и по този начин развиват икономиката в малките и средните предприятия. И другото, което за мен е романтично, това са приоритетни инвестиции във всички видове изкуства. Не трябва да унищожаваме духовния потенциал на нацията.
– Как намирате мерките, които остават в сила?
– За нещо съвсем нормално. Проблемът не е в мерките – проблемът е в анархизма на българина като народопсихология, която в крайна сметка е прецизирана в израза „Те ли ще ми кажат на мен какво да правя“.
– В този ред на мисли, нека се върнем към образованието. Какво е бъдещето на частните университети у нас, оказва се, че 12,4% е делът на студентите, избрали да учат в такива?
– Години наред повтарям – няма частни и няма държавни университети. Има добри университети, има и лоши университети. Последните шест-осем години ВУЗФ безапелационно е в групата на добрите университети.
– Тогава как се движи интересът на зрелостниците към икономически специалности в последните години? Как във ВУЗФ оценявате тенденцията държавните субсидии в това направление да намаляват като се дава приоритет на специалности с очакван недостиг на пазара на труда?
– Всички тези тенденции са в резултат на стриктното изпълнение на приетата стратегия преди 4 години от Народното събрание за развитие на висшето образование в България. Така че оценката на ВУЗФ е, че тези тенденции са правилни. Действително във висшето образование бяха натрупани изключително сериозни диспропорции, които още дълги години ще оказват влияние върху качеството на висшето образование.
– Тогава как отговаряте на критиката, че трябва да се намали броят на университетите у нас?
– Някак си чиновнически ми звучат непрекъснатите констатации в обществото, че имаме много университети, че трябва да се намали броят им, че трябва да се преструктурират и т. н. Защо чиновнически? Защото тази констатация не почива на никакви реални факти. Пазарът е единственият икономически субект, който може да каже този университет е добър, онзи не е, а оттук и преструктуриране на паричните потоци към по-добрите университети.
– Определихте ВУЗФ като добър университет, какво планирате за годишните награди „Застраховател на годината“?
– Едно прекрасно тържество, разбира се, подчинено на всички мерки, за които говорихме по-горе, в онлайн среда. Тези награди са нещото, което застрахователните компании вече 12 години очакват с нетърпение, защото в крайна сметка това е оценка за техния труд и на техния престиж на пазара на застрахователните услуги. Ще бъдат връчени отличия в 6 категории, като победителите ще бъдат определени от експертно жури, в лицето на представители на организаторите, по предварително определени обективни публични критерии. Специални гости на церемонията все пак ще има и те ще бъдат председателят на КФН Бойко Атанасов и Илиана Христова, заместник-председател на КФН. Събитието по традиция се посещава от застрахователния и финансовия елит на България, ръководители на държавните институции и регулаторните органи, на академичните среди и бизнеса.
– Ако трябва да завършим, нека да е с факта, че сте наследник на фамилия Вазови. Имате ли планове да разкриете неизвестни факти около нея?
– Много е трудно да се разкаже малко повече за фамилия Вазови. Затова в момента създаваме една трилогия, първи том скоро ще излезе, която е с работно заглавие „Вазови хроники“ – летопис на Вазовия род, и с още едно подзаглавие „Родът като национална мисия“. Така че това, които е замислено в три тома, трудно може да бъде казано в няколко изречения. Що се отнася до това, че съм неин наследник, това не е нищо друго освен отговорност във всичко, което правиш, във всичко което казваш, всичко което пишеш.