д-р Елина Кърпачева

д-р Елина Кърпачева

Д-р Елина Кърпачева е адвокат с научен и преподавателски опит. Защитава докторската си теза в УНСС, като прави първото систематично изследване на частноправния режим за корпоративно управление на публичните дружества в България. Фокусът е върху влиянието на правната рамка върху вземането на независими и професионални управленски решения от бордовете на директорите и предотвратяване конфликтите на интереси.

Д-р Елина Кърпачева e основател и председател на Европейски комплайънс център (European Compliance Center) – международна мрежа от комплайънс експерти в Централна и Източна Европа и първата неправителствена организация в страната, която се занимава специализирано с проблематиката на нормативното съответствие (compliance). Понастоящем участва в инициативи за утвърждаване принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с Българската фондова борса и Националната комисия за корпоративно управление.

Д-р Кърпачева има опит и в публичния сектор – работи в Европейската комисия в отдела, отговорен за доброто финансово управление на европейските структурни фондове; преминала е през обучение от OLAF за предотвратяване на измами. Преподавала е правни дисциплини на икономическите специалности в УНСС и Техническия университет. Възпитаник е на Tilburg University, Холандия, където завършва LL.M по Международно бизнес право.

Научните интереси на д-р Кърпачева са в областта на транснационалното регулиране на икономическата дейност, сравнителното дружествено право, регулирането на финансовите пазари, подхода „право и икономика“, отговорността на директорите и предприемаческия риск, предотвратяването на икономическите престъпления, нормативното съответствие и оценка на регулаторния риск, Due Diligence.

Публикации:

      1. Anti-money laundering regime in Bulgaria – lost between soft-law and hard sanctions. Сп. „Право и бизнес“, специално издание „Въздействие на международното право и правото на ЕС върху българската правна система“, УНСС, 2019 (предстоящо)
      2. Ревизираният текст на Принципите за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и някои бележки върху българското дружествено право. Търговско право, 2015, № 3, 83-98.
      3. Независимият директор по ЗППЦК – „независимост” de iure, а de facto? Научни трудове на института за държавата и правото. БАН, том X,   273-284.

      1. Независими и професионални управленски решения на корпоративните ръководства съгласно стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. (Предстоящо публикуване.)
      2. „Концептуални проблеми на правния режим на доброто корпоративно управление в България”. Колективна монография по научен проект, УНСС, 2015-2018. (Предстоящо публикуване.)

      1. Подход, базиран на риска при предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. В: „Традиция и развитие на законодателството в сферата на икономиката“, сборник – доклади от научна конференция, УНСС, 2019 (Предстоящо публикуване).
      2. Договорни средства за осигуряване на независими и професионални управленски решения на корпоративните ръководства в публичното АД. В: Членството на България в ЕС: девет години по-късно. Сборник доклади от Международна научна конференция. С., УНСС, 2018, 821-831.
      3. Незадължителен регулаторен комплекс (soft law) за гарантиране на независимото и професионално управление на публичните акционерни дружества. В: Роля и значение на международното и наднационалното право в съвременния свят. Сборник доклади от Международна научна конференция. С., УНСС, 2018.
      4. Сделките, сключвани от АД при конфликт на интереси – от гледна точка на корпоративното управление. В: Право и бизнес – усъвършенстване на нормативната уредба. Сборник доклади от научна конференция, том I. Частно право, С., УНСС, 2017, 311-320.
      5. Явлението Soft Law и неговото място в правния режим на доброто корпоративно управление в България. В: Върховенството на закона. Предпоставка за развитие на бизнеса и за икономически растеж. Сборник доклади от научна конференция. С., УНСС, 2016, 201-208.
      6. Явлението soft-law в българското дружествено право – някои теоретични бележки. В: Правни и икономически проблеми в съвременната бизнес среда. Сборник доклади. С., УНСС, 2016, 49-57.
      7. Национален кодекс за корпоративно управление – валидност, легитимност и ефективност на стандартите за добро управление. В: Проблеми на законодателството и правоприлагането, свързани с развитието на бизнеса в Република България и Европа. Сборник доклади, том I. С., УНСС, 2016.

      1. Проучване на практиките за използване на електронни средства за комуникация на Годишните общи събрания на публичните дружества в България. (Предстоящо публикуване.)
      2. Коментар на новия вариант на Принципите за корпоративно управление на ОИСР. Работна група на ОИСР за изменение на Принципите за корпоративното управление, 2014/2015 г. (на английски език), вж. http://www.oecd.org/corporate/public-consultation-reviewoecd-principles-of-corporate-governance.htm.
      3. Работещите институции като фактор на развитие. Инициатива „Младежка визия за развитие на България“. Становище към Съвета по правни въпроси и вътрешна политика към Президента на РБ, 2016.

      Проект „Концептуални проблеми на правния режим на доброто корпоративно управление в България”. НИД 1-10//2015, катедра „Частноправни науки”, Юридически факултет на УНСС, 2015-2018.

      Организирани конференции:

      Семинар на тема „Предотвратяване на трансграничните икономически престъпления: нови тенденции, предизвикателства и възможности“. Европейски комплайънс център, ноември 2018.