Сборници – VUZF Lab

ИКОНОМИКА НА БЪДЕЩЕТО
Сборник с доклади, представени на международна научна
конференция на тема „Икономика на бъдещето“, организирана от
Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Балканската
асоциация на икономическите университети 19-21 април 2023г.

Юбилейна конференция „Икономика на страха“, посветена на 20-та годишнина на Висшето училище по застраховане и финанси

Сборник с доклади, представени на Юбилейна конференция „Икономика на страха“, посветена на 20-та годишнина на висшето училище по застраховане и финанси. Организирана на 23.06.2022 г. от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab.

Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането

Сборник с доклади, представени на кръгла маса на тема „Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab на 26.11.2021 г.

Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата

Сборник с доклади, представени на кръгла маса на тема „Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab, на 31.03.2022 г.

Код дигитално: икономика, образование и социални отношения

Сборник с доклади, представени на Втората национална студентска и докторантска конференция на тема „Код дигитално: икономика, образование и социални отношения“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси на 15.04.2022г.

Лидерството днес

Сборник с доклади, представени на Втората националната ученическа конференция на тема „Лидерството днес“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси на 11.03.2022 г.

Резюме

Сборник с доклади, представени на Националната студентска и докторантска конференция на тема „Икономически предизвикателства пред България (2021-2023) – устойчивост и рискове“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси на 23.04.2021 г.

Резюме

проф. д-р Даниела Бобева–Филипова, научен редактор на сборника

През последните пет години Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab провеждат всяка година кръгла маса, посветена на актуални проблеми на международната търговия. В дискусиите участват изследователи от университетите, научните институти и неправителствените организации, като във фокуса са актуални проблеми на презграничната търговия на стоки и услуги.

Още

COVID-19 безапелационно наложи темата на дискусията в края 2020 г. и инспирира провеждането на научни изследвания, чиито резултати са представени в настоящия сборник. Кръглата маса „Външна търговия и пандемия“, организирана от ВУЗФ и VUZF Lab през м. декември 2020 г., предизвика интереса и на търговско-икономическите служби на България в чужбина, както и на Министерството на икономиката, чието участие обогати дискусиите и допринесе за тяхната практическа насоченост.

Пандемията не само срина международната търговия, тя постави въпроси, които в дългосрочен план ще оказват влияние върху и без това трудната среда, в която тя се осъществява. Неустойчивостта на международната търговия, нейната уязвимост на вътрешни и външни шокове, разширяването на регулаторни и политически ограничения за търговските потоци намаляват потенциала на външната търговията да допринася за икономическия растеж. Външната търговия се оказа една от основните икономически жертви на пандемията, особено за страни с отворена либерална външна търговия като България, чийто икономически растеж е силно зависим от износа.

Сборникът е структуриран в три части.

В първа част се изследват тенденциите в глобалната търговия в условията на пандемията с акцент върху процесите в европейската икономика. Търсят се причините за високата уязвимост на световната търговия и доколко пандемията ще изиграе ролята на еднократен шок върху нея или ще има трайни последици. Дали прекъсването на веригите на стойността в условията на затваряне на границите и ограничаване на търговските потоци ще забави процеса на тяхното разширяване? Значително място в тази част на сборника е отделено на китайската външна търговия и нейната роля в световните търговски потоци по време на пандемията и в перспектива. Пандемията добави нови аргументи в полза на новия протекционизъм, доколкото стана очевидна прекомерната зависимост на националните здравни системи и икономики от вноса от Китай. Призивът за „повече национална икономика“ ще се отрази върху дебата за международната рамка на световната търговия и реформите в Световната търговска организация.

Във втора част са представени изследвания за ефектите на пандемията върху българската външна търговия и участието на България в глобалните стойностни вериги. Авторите на статиите в тази част правят оценка на загубата на БВП в резултат на свиването на търговските потоци и най-вече на износа на България, като посочват, че пандемията разкри дълбоките структурни проблеми на българската външна търговия. Статиите в тази част на сборника не просто дават една „снимка“ на трагично уникалната за българската търговия 2020 г., но и чертаят перспективата в зависимост от различните сценарии на следкризисното възстановяване.

В третата част е живата дискусия на изследователите и практиците за българската търговска политика. В някои отношения изказванията са извън конвенционалната представа за академичност, но добавят стойност към практическата насоченост на дискусиите и заявката те да бъдат достатъчно убедителни, за да генерират цялостна реформа в българската външнотърговска политика. Подчертава се необходимостта от активна политика и подкрепа на износителите, разширяване на пазарите и преструктуриране на потоците.

Като епилог в края на сборника са представени дванадесет мерки за насърчаване на българския износ.

Авторите на тази книга са както установени учени в областта на външната търговия, така и млади изследователи и специалисти от практиката, което демонстрира нарастващия интерес към проблемите на сектора и дава надежда за насърчаване на външната търговия, която да допринесе за ускоряване на икономическия растеж и конвергенцията.

Резюме

доц. д-р Станислав Димитров, председател на организационния комитет и член на научния съвет

Сборникът от доклади е резултат от международната конференция на 29 и 30 октомври 2020 г. в София. Конференцията бе организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab.

Още

Темата на форума и сборника е „PEPP – Регламент и технически стандарти за пазарна реализация“. Научният форум се проведе под патронажа на г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор. Конференцията се организира със съдействието на Фонд „Научни изследвания“ по Договор № КП-06-МНФ/13 от 24.09.2020 г.

Трудът представя анализи на учени от България и международни автори по една сравнително нова за научната литература и практика тематика, а именно спестяването в стандартизиран за ЕС продукт за лично пенсионно осигуряване – ПЕПП /общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване/.

Изследванията на авторите насочват вниманието към значението на ПЕПП за увеличаване спестяванията за пенсия, за преодоляване на пенсионния недостиг в ЕС, както и за развитие на финансовите пазари в съюза.

Сборникът е съставен от 15 изследвания на 15 автори. Една част от изследванията са насочени към базовия ПЕПП. Втора група изследвания търсят отговори на въпроси за взаимовръзките между развитието на финансовите пазари и увеличаване на дългосрочните спестявания. Трета група доклади разглеждат защитата на спестителите в подобен вид продукти. Разгледани са и нагласите на потенциалните спестители към дългосрочни спестовни продукти. Анилизите включват и интеграцията на ESG факторите в Регламента за PEPP.

Основните изводи, до които се достига в колективния труд, са следните:

ПЕПП има всички предпоставки да бъде атрактивен продукт за спестителите и същевременно интересен за разработване и предлагане от финансовите институции;
ПЕПП рамката в ЕС е една от най-сериозните инициативи на съюза в областта на капиталовите пенсии и ПЕПП продуктът е уникален по своите характеристики и цели;
Допълнително преосмисляне е необходимо дали разходите по предоставяне на съвет да бъдат извадени от ограничението от 1% за разходите по базовия ПЕПП;
Предвидената капиталова защита /capital protection/ е изключително положително за ПЕПП;
Националните законодатели следва да обърнат внимание на препоръката на ЕК да бъдат предоставени на ПЕПП данъчните облекчения за съществуващи продукти;
Мащабът на покритието ще е от съществено значение за успеха на ПЕПП;
Дигиталното предлагане на ПЕПП може да се окаже двигател за увеличаване на спестяванията за пенсия в ЕС.

Резюме

проф. д-р Виржиния Желязкова, научен редактор на сборника

Настоящият труд е резултат от международна научна конференция, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ по въпросите на кръговата икономика.

Още

Сборникът представя колективни анализи на учени от страната по един нов за българската научна литература въпрос – въпроса за кръговата икономика и нейните съвременни перспективи.

Трудът осветлява въпроса защо напоследък се говори все по-вече за значението на преминаването към кръгова икономика и за необходимостта от устойчиви финанси.

През изминалите сто години се наблюдава интересна закономерност. От една страна, потреблението на ресурси в световен мащаб нараства, от друга страна обаче, начинът, по който тези ресурси се потребяват, очевидно доказва своята неефективност. Неефективността може да се очертае в два плана, което води до два основни дефекта на линейния модел. Първо, съществува неравномерност в консумирането на ресурсите – основната част от тях се потребяват във високоразвитите страни за сметка на развиващите се, и второ, налице е натрупване на огромни количества отпадъци, които не се използват, след като бъдат изхвърлени. Икономическият модел, който се следва в момента, е линеен: извличане на природни ресурси, преработването им до крайни продукти и консумирането на продуктите, което завършва с изхвърлянето им. Според редица изследвания настоящият модел на линейна икономика не може да осигури достигането на високо икономическо развитие от всички държави в света, тъй като наличните природни ресурси са недостатъчни.^[1]

Моделът на кръговата икономика се стреми да разреши именно тези два основни дефекта на линейния модел. Идеята за кръговата икономика черпи вдъхновение от начина, по който функционира природата и по-конкретно отделните биосистеми. Както всяка от тях има свой цикъл – (по)раждане, развитие, западане, смърт и отново раждане, така и отделните системи в рамките на икономиката притежават подобни цикли.

Сборникът се състои от две части – в първата са разгледани някои теоретични аспекти на понятието „кръгова икономика“, а обект на втората част са устойчивите финанси, без които реализирането на прехода от линейна към кръгова икономика би бил на практика невъзможен.

Основните изводи, до които се достига в колективния труд, са следните:

Кръговият икономически модел безспорно е този, към който трябва да се стремят модерните икономика, за да бъдат ефективни;
Реализирането на кръгова икономика е свързано с много и разнообразни предизвикателства от всички области на обществения и на икономическия живот на всяка държава, затова трябва да се следва комплексен подход за осъществяването на прехода към нея;
Без преосмислянето на същността и целта на финансовото управление на отделните организации и на държавите е невъзможно реализирането на този преход;
Модерната представа за успешни финанси е тази за устойчивите финанси – при тях се отчитат не само преките материални ефекти от дейността на дадена организация, но и въздействието й върху околната среда и обществото;
Само с прилагането на подобна концепция за финансите може да се реализира преход от линейна към кръгова икономика.

^[1] Haas, W. et all. How Circular is the Global Economy? An Assessment of Material Flows, Waste Production, and Recycling in the European Union and the World in 2005. Journal of Industrial Ecology. Volume 19, N 5, www.wileyonlinelibrary.com/journal/jie, p. 765.

Вижте представяне на сборника от проф. д-р Виржиния Желязкова във видеото, качено в YouTube канала на ВУЗФ