Uncategorized

Анализ на проф. д-р Григор Димитров, ВУЗФ, за сп. „Здравна политика и мениджмънт“, 2019 том 18, 1. С.

Обща е констатацията на пациенти, медицински специалисти и на голяма част от политиците, че здравеопазването се намира в критично състояние, че системата не работи ефективно, че липсва държавна  политика, която да има ново отношение към здравето на хората. Липсва обща концепция и приемственост в дейността на последните няколко правителства провеждане на радикални промени в системата на здравеопазването, която да обединява усилията на държавата, медицинското съсловие и населението за реформиране на здравната система.

Авторът си поставя за цел да представи анализ на състоянието и проблеми, свързани с финансирането и управлението на здравната система, през последните десет години (2008- 2017). За целите на изследването се анализират основните, по-съществени проблеми, които са в основата  за неефективните резултати от провежданата през последните години реформа на българското здравеопазване. Считаме,че натрупаните проблеми могат да се обобщят в три големи групи: системни, структурни и морално етични проблеми.(1,2)

В първата група са обособени проблемите от системен характер: Те обхващат проблемите свързани с: финансирането на системата; организацията и управлението на системата; технологичната и кадрова обезпеченост; нормативната осигуреност; ефективността на здравната система.

Втората група включва проблеми, свързани със структурата на  основните параметри, които определят състоянието,  поведението и развитието на здравната система: съотношение публични и частни средства; дял на средствата от БВП, които се отделят за здравеопазване; дял на средствата от РБ за здравеопазване; структура на изразходваните средства от бюджета на НЗОК; размери на  „сивия“ сектор; влияние на демографските фактори.

В третата група са причислени проблемите, които се формират от морално – етичните фактори: отношения между лекар- пациент; отношение на  населението към здравната система; равнище на корупция; проблеми свързани с прилагането на основни принципи – солидарност, равен достъп до качествено здравеопазване.

Анализът на основните, по-съществените фактори и причини, които доведоха до сегашното състояние на българското здравеопазване, дава основания да се обобщят така: (1,2,13,14,15)

• Липсва последователна политическа воля и приемственост за издигане здравето на нацията сред водещите национални приоритети, с цел гарантиране на националната здравна сигурност;
• Налице е имитация на провеждане на структурна реформа. Липсва обективен предварителен анализ на състоянието на здравната система, не се представя оценка на крайните резултати;
• Прилагат финансови, организационни и други решения, често инцидентни, без да се отчитат реалните условия, ресурсните възможности и личностната нагласа;
• Регистрират се високи размери на корупцията в системата. Наблюдава се отсъствие на радикални мерки  и поведение на примиряване с тях;
• Акцентира се на въвеждането на пазарни механизми в здравеопазването, без да се отчитат социалните фактори, което доведе до деформации и недоволство от дейността на здравната и особено от здравноосигурителната система;
• Отсъства система за мониторинг и ефективен публичен контрол за хода и резултатите от реформата, както и оценка за целесъобразността и ефекта от изразходването на средствата за здравно осигуряване;
• Подценяват се и се неглижират личностният и общественият фактори при подготовката и провеждането на реформата.
• Изискванията за компетентност и професионализъм към тези, които заемат ключови позиции в системата, са заменени от политическата им принадлежност.

През периода 2008 – 2017 г., който анализираме, размерът и структурата на финансовите средства, които се предоставиха за системата на здравеопазването се промениха съществено.

Целият анализ на проф. Димитров може да видите ТУК