Проф. Боян Дуранкев, ВУЗФ: Нужни са ни министри, които разбират от стратегическо планиране, а не специалисти по бизнес администрация
Икономистът проф. Боян Дуранкев – преподавател в УНСС и ВУЗФ, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Какъв трябва да бъде бюджетът в условията на продължаваща пандемия – балансиран или по-социален? Икономистът проф. Боян Дуранкев – преподавател в УНСС и ВУЗФ. Здравейте.
Боян Дуранкев: Добро утро. Здравейте на всички слушатели, на всички, които в момента се пържат в тази жега – тя започна вече.
Водещ: Наистина да, буквално пърженето започна. Дано да не започне да се пържим и от финансова гледна точка. Много се говори за тази очаквана актуализация на бюджета. Това е нещо, за което президентът настоява още докато Кабинетът „Борисов 3“ управляваше в края на своя мандат, макар че тогавашният финансов министър Кирил Ананиев обяви в Народното събрание, че нямало нужда от актуализация на бюджета. Сега обаче очевидно това се налага. Навременна ли е тази актуализация, подранила ли е или е закъсняла?
Боян Дуранкев: Благодаря за тази каскада от въпроси, взаимно свързана и интересна. Няма да крия, че аз съм единият от привържениците на актуализацията на бюджета, и то по напълно обективни причини. Не коментирам социалните въпроси, които допълнително висят и няма да бъдат решени през тази година с тази актуализация, но всички данни и факти икономически подсказват, че за да продължи да функционира относително по-спокойно държавата, а чрез нея и хората в България, е необходима една спешна актуализация на бюджета. И в това отношение трябва да поздравя подготвените документи от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката и от служебното правителство като цяло, които са внесени, тъй като то е изиграло всъщност ролята на нестинарка – търчи нестинарката по горещите въглени, гледа да не се опари и да стигне до края без да има някакви странични неприятни ефекти, но все пак да измине разстоянието. Така бих характеризирал поведението на служебното
правителство с актуализацията на бюджета, която се предлага, защото има първо, наистина обективни причини, които налагат такава актуализация, и второ, е напълно възможно при действащ парламент, а вече има такъв, да бъде внесена и да бъде реализирана подобна актуализация. Що се отнася до конкретните данни вътре и интересни неща, трябва да кажа, че тази 2021 година се очаква в света независимо от пандемия глобалният икономически растеж да достигне 5.5% във водещите икономики, като Китай, продължава да бъде около 8-9%, а икономиката на Европейския съюз ще нарасне под 4%. Това е напълно нормално и винаги е така – по-развитите икономики имат по-нисък темп на растеж. В България очакваме реалният растеж на БВП да достигне 3.5%, тоест, малко по-ниско отколкото в Европейския съюз като цяло. Има причини за това, те са и вътрешни, те са и външни. Или ако трябва да обобщя, 2021 година ще бъде 2019 година по БВП и донякъде по приходи, а пък разходи 2023 година.
Ножицата се разтваря, както се вижда, тъй като рисковете остават от нова вълна от пандемията най-вече с варианта Делта на Ковид-19 на Европейския съюз. Да добавим бавния темп на ваксинация в България, което е записано, но също може да добавим в скобки и поведението, което е много безотговорно на голяма част от българските граждани тук, в България. Предполагам, че в другите страни се държат не толкова либерално по повод на пандемията. И най-вече, това държа да го подчертая, че вече имаме изчерпване на ресурсите в бюджета, който имаме в момента, за продължаване на социално-икономическите мерки за подкрепа на
бизнеса и уязвимите групи в населението – те реално приключват. И затова, ако се допусне, че ще продължим да действаме пак по тази логика, към месец август, тоест, този месец в момента, който изтича, е последният, в който имаме възможности за обезпечаване на финансиране в рамките на разчетите към действащия за сега бюджет.
Водещ: Проф. Дуранкев, знаете, че министрите Кирил Петков и Асен Василев са изключително харесвани министри и спрягани за редовен кабинет. Кажете вие като икономист, вашата оценка за тези двама министри, разбира се, ако решите да споделите тази оценка с нас.
Боян Дуранкев: Имаме едно действие, както си позволявам да го нарека, една мярка 60:40, с един дизайн на тази мярка за подпомагане на бизнеса. Ако трябва да кажа общо за кабинета, тъй като те са част от кабинета, бих казал, че действително горе-долу едно мнение, едно становище може да се каже, че пак аналогично на тази мярка 60:40. Тоест, в много отношения те се проявиха точно такива, каквито се очакваше от тях, а именно едно осветляване или както преди го наричахме – гласност на това, което се е случвало до този момент, и същевременно добри маневри в рамките на това, което е заложено в самия бюджет до този момент. Но не мога да бъде 100-процентово категоричен, че цялостното служебно правителство има само добри дела. И личи по линия на късата скамейка, на резервите, които имат, тук-там има вече няколко пробойни, и също така във връзка с очакваните решения, които можеха да се прокарат и да се реализират. Така че 60% положително становище и 40% резервирано отношение към тях независимо, че са изключително симпатични, а това е необходимо както се вижда най-малко от пиар гледна точка, и независимо, че имат чудесни дипломи от чужбина, което в голяма степен подсказва, че на българите, които завършват в България, може би е най-добре да заминат за чужбина, тъй като тук, в България, едва ли ги очакват държавни позиции. Това го казвам с леко саркастичен тон, защото включително и партия „Има такъв народ“ всъщност подсказва, че много ще бъдат неглижирани българите, които завършват в България, нищо, че завършват в добри университети. Ако мога така да отговоря на вашия въпрос. И всеки да си прави сметката какво ще става, защото много надценявайки чуждото образование, подценяваме българското образование, което не бих казал, че е дефектирало и безсмислено. Да, пандемията и онлайн обучението го докараха до по-ниско ниво, това е факт, няма какво да се лъжем. Но действително има чудесни чужди университети, които са го ударили на печалбата и лесно там да се завърши магистратура.
Водещ: И това е факт, особено когато става дума за университети, които не са дотолкова престижни.
Боян Дуранкев: Напротив, говоря за много престижните университети на Запад, които в момента издават хартия на поразия, за да докарат печалби. Това нещо го коментирахме съвсем наскоро с колеги. Има доста писания в чуждия печат, които коментират този срив на качеството на образованието, за гонене на търговска печалби от изключително престижни университети. Но suma sumаrum може да се каже, че няма значение кой какво е завършил, няма значение колко даже езика владее, защото държавникът се оценява не по хартиите и документите, а по делата си. Така че спокойно може да дадем едно положително 60% мнение „За“ служебното правителство, неговото действие, и 40% резервирано, защото тук-там очевидно има проблеми и пробойни. Не е някаква изненада.
Водещ: Така е. Във всяко стадо има мърша казано иначе – всяка фруктиера има гнили ябълки и круши, нали така?
Боян Дуранкев: Ако позволите като гарнитура към горния въпрос, който зададохте, само да кажа, че това правителство добре разбира от аритметика, простата аритметика. Направо ще го кажа – приходите, които се очакват да бъдат по държавния бюджет по-високи от разчетените, са с около 1.3 млрд. лева. Разходите, които са предвидени като допълнение, защото зададохте въпроса за балансиран бюджет, които се предлагат, са в размер на 1.2 млрд. лева. Тоест, с около 100 млн. лева по-малко. Обаче, тъй като имаме една необходимост от допълнително изплащане на вноската на България в общия бюджет на Европейския бюджет, допълнителният ресурс там е в размер на 103 млн. лева. Тоест, от гледна точка на аритметиците, защото балансираният бюджет е аритметика, той не е нищо повече, той не е висша математика, такива аритметици, като Николай Василев например, който беше кандидат за министър-председател, могат да бъдат спокойни, че тук имаме един донякъде напълно аритметично балансиран бюджет. Обаче да продължим, ако позволявате, под линия, защото става дума и за едно нещо, което е неблагоприятно и за България, и за другите европейски страни, това е инфлацията, която се очаква през тази година, и която ще бъде доста над нивото на очакванията и доста ще удари най-вече т.нар. „по-слаби“ финансови слоеве от населението, а те не са малко в България. Имаме нещо, което е записано, че се очаква инфлацията да се ускори до 3.3% до края на тази година, а това общото равнище на потребителските цени, като по някои цени действително ще има инфлация, която може би ще отиде и към 20%, тя по някои потребителски продукти вече доближава 10-15%. И донякъде повишението на цените е обективно, тъй като спрямо очакваното, което беше, например повишението на цената на петрола в долари се очакваше да бъде до 20%, в момента отива над 55% спрямо миналата година. Освен това, неенергийните суровини поскъпват средно с почти до 20% в доларово изражение пак при очаквани 2%. Металите, храните поскъпват, както се вижда, особено храните – над 17%. И тези 3.3% не могат да не тревожат, неолибералите особено, и тези, които са вторачени в инфлацията, например като Германия, тя най-много се бои от инфлацията в Европейския съюз, затова един от критериите, които имаше в Европейския съюз – да има инфлация годишно до 2%. И това беше до миналата година, когато най-накрая Европейската централна банка (ЕЦБ) коригира дефиницията за ценова стабилност, а също и донякъде за бюджетен дефицит. Тази нова стратегия на ЕЦБ замени малко неудобното близо 2%, но под 2% – това беше от 2003 година, т.нар. „симетрия, средна стойност“. Но сега в момента новото, което дойде, и то дойде отдалече, през 2016 година беше дефинирано и след това, вече от 2020 година утвърдено, че това означава инфлация, която е близо до 2%, но под 2% в средносрочен план. Да го кажа на човешки език – това означава, че средносрочен план за около 4 години инфлацията трябва да бъде под 2%, но например за 2021 година може да бъде над 2%, може да стигне и 4%. Затова инфлацията и донякъде бюджетният дефицит вече не се гледат като нещо написано в Светото евангелие, където не може да помръднеш и една буква. Това е вече новото, на което трябва да се обърне внимание. И още нещо, не само ЕЦБ, но и Европейският съюз като цяло отива към една зелена стратегия, която трябва да намали това, което е в момента, климатичните промени, или по-точно глобалното затопляне, което се случва в света, и глобалните бедствия, които ще бъдат, преминаване към нисковъглеродна икономика, а това изисква изключително инвестиции, и то в голямата степен ще бъдат публични инвестиции, а не частни, защото частникът си гледа печалбата, а не гледа бъдещето на страната в повечето случаи. Иначе като човек той гледа и бъдещето, не му харесва, но иска някой да плати. И този, който ще плаща разходите и инвестициите за зелената икономика, естествено това ще бъде държавата, няма кой друг, това ще бъде Европейският съюз, който подготвя тази стратегия за устойчивост и за зелено развитие да го кажем направо. Така че едно вторачване в простата аритметика е изоставане до 4-ти клас, а не отиване в магистратурите, където се учи висша математика, интегрално диференциално смятане, и където нещата трябва да се гледат в дългосрочен аспект. Имаме крачка напред на ЕЦБ в това отношение, също така и на Европейския съюз като цяло, и е време последният, който се е хванал на хорото, имам предвид от гледна точка на икономическо развитие – България, също да го проумее. И както имаме антиваксъри, така имаме и изключително много анти-Зелената сделката, защото твърдят, че тя ще доведе до катастрофа България. Не, други причини доведоха до катастрофи България няколко пъти вече. И при това положение разходите и инвестициите очевидно ще растат и по-малко ще се вторачваме в аритметичните стойности.
Водещ: Тоест, трябват ни едни министри, финансов и икономически, които да имат визия, усет и да са смели.
Боян Дуранкев: Като последно изречение – не ни трябват специалисти по бизнес администрация, а ни трябват специалисти по стратегическо планиране, за да бъда точен, а такива няма. Няма, не се виждат в служебното правителство, и също така в бъдещите правителства. Дано да се появят.