News

Сп. „Мениджър“, бр. 268, февруари 2021
Автор: Венцислав Савов

През изминалите месеци сред инвестиращите в злато най-голямо е търсенето на кюлчета от 50 и 100 г и 1 кг, както и на златни инвестиционни монети от различни номинали, казва д-р Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в ПИБ, преподавател във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab

Българите имаме ли по-специално отношение към златото?

Инвестиционните нагласи към златото са стародавна традиция по нашите земи. Няма да се връщам още в славните времена на тракийските царе, които са получавали дарове, използвали и трезорирали килограми злато и сребро, но дори по-новата ни история изобилства със свидетелства за златни монети, които се предават от поколения в едно семейство. Дори исторически златни монети – антични, византийски, западноевропейски, руски и османски – са неизменна част от нанизите на българките, които всъщност представляват ценна инвестиция. И в наши дни е жива традицията на новородените да се дарява малка златна монета за късмет. А когато финансовите възможности позволяват, роднините подаряват и монети от 1 тройунция (31,1035 г), и златни кюлчета с по-голямо тегло. Приликата между българските и европейските инвеститори е, че предпочитат да купуват злато в моменти на повишено търсене и високи борсови цени. Обратно на азиатските инвеститори, които се обръщат към златото при ниски ценови нива. През изминалата година обаче под заплахата на пандемията и в България, както навсякъде по света, беше отбелязана най-успешната година за пазарите на инвестиционно злато. Така че ние, българите, категорично се вписваме в актуалните световни инвестиционни тенденции.

Кое злато в момента е хит на пазара?

Последните месеци на 2020 г. бяха от най-добрите за пазарите на злато. Клиентите търсят и купуват злато с проба 999,9/1000 – популярно като 24-каратово злато. Първо, като инвестиционно злато то е освободено от ДДС, второ, всеки може лесно да провери актуалната му котировка както в сайта на Лондонската метална борса, така и в различни други интернет платформи за търговия и анализи. Златото под формата на кюлчета и монети е маркирано по стандартите на Лондонската метална борса (LBMA), произведено е в рафинерии с отлична репутация, членки на тази борса. Интересното, което трябва да отбележим за изминалата година, е, че във връзка с мерките срещу Covid-19 редица страни преустановиха или силно ограничиха минния добив на злато – Южна Африка, Мексико, САЩ, Канада, Русия и др. По този начин количеството на използваните от рафинериите рециклирани благородни метали се увеличи значително. Анализатори коментираха този процес като една възможна мярка за опазване на околната среда и намаляване на вредните емисии в атмосферата.

Кой и защо инвестира в благородния метал през 2021 г.?

Профилът на инвеститора в благородни метали остава почти непроменен през годините. Вече 20 години на българския пазар свикнах да общувам предимно с високообразовани мъже на средна възраст, със стабилен бизнес и сериозни финансови възможности. Насочват се към златото, за да диверсифицират инвестициите. Обикновено това са хора със свои бизнес сгради, с немалък персонал, притежаващи определен брой недвижими имоти. Те търсят финансов инструмент, който да им гарантира доходност независимо от обстоятелствата, който се съхранява лесно и няма нужда от допълнителни грижи и разходи за поддръжка. Тези клиенти са добре запознати както с различните продукти от злато, които се предлагат на пазара, така и с цените им. Нашата роля е да им гарантираме първокачествени кюлчета и монети, своевременна доставка и понякога добавена нумизматична стойност на избрания продукт. Разбира се, отстъпката от редовните продажни цени при сделки на едро или за редовни клиенти също са определящ фактор в бизнеса с благородни метали. Всичко е въпрос на доверие и дългосрочно сътрудничество. С времето ставаме повече лични консултанти и приятели на клиентите си, отколкото само финансисти, които оперират с техните средства. Тук не искам да пропусна и жените инвеститорки в злато. Те са по-рядко срещани като самостоятелни играчи на пазара, но затова пък са категорично убедени в предимствата на избрания продукт. Дамите са по-малко склонни към риск и търсят по-скоро дългосрочна инвестиция, която да гарантира бъдещето на децата им.

Кога златото да се съхранява вкъщи, кога в сейф и съответно в банка?

Всеки преценява сам къде да съхранява закупеното инвестиционно злато. Но е важно да се знае, че лесно преносимите и малко обемисти кюлчета и монети са основна плячка при домашните обири. Затова по мнението на експертите тяхното място е в банков сейф. Годишната такса за наем е незначителна, а гарантираната сигурност – неоценима.

Как се осигурява бързата ликвидност при необходимост?

Бързата ликвидност на Златните кюлчета и монети е гарантирана както от многобройните компании, които ги изкупуват обратно в България, но и от възможността да бъдат изнесени от страната и продадени навсякъде по света.

В момента кои са най-търсените ви продукти?

През изминалите месеци най-голямо е търсенето на кюлчета от 50 и 100 г и 1 кг, както и на златни инвестиционни монети от различни номинали. Големите инвеститори купуват по-едри разфасовки, тъй като залагат на по-дълъг инвестиционен период – поне 5 години. Хората, които предвиждат превръщане на метала в кеш в рамките на следващите 1-2 години, предпочитат кюлчета от 10 и 20 г, както и монети от 1/4 или 1/10 унция, които се реализират бързо и лесно на пазара. Среброто е също много популярен за инвестиции метал. То още не е достигнало най-високите си ценови нива от минали години, затова редица анализатори предвиждат над 50% ръст в котировката му.

Кое е предимството да се купуват благородни метали от банка?

Въпросът за автентичността на златните, а дори и на сребърните кюлчета и монети е от ключово значение. С широкото разпространение на фалшификатите в нашия бизнес се борят дори рафинерии като швейцарския гигант ПАМП, който въведе системата VERISCAN за идентифициране на своите оригинални продукти. За съжаление има немалко случаи, в които клиенти се обръщат за експертно мнение към нас, след като са закупили кюлче или монета, привлечени от атрактивната им цена. Зад всички подобни казуси се крият съвременни фалшификати.

***

Д-р Валентина Григорова-Генчева работи в Първа инвестиционна банка от 2001 г. Там създава и ръководи единствения по рода си в България банков департамент, специализиран за сделки с благородни метали, инвестиционни консултации и нумизматични експертизи. От 2008 г. води магистърски курс от лекции на тема „Културното наследство: Пазар и инвестиции“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2016 г. води магистърски лекционен курс във ВУЗФ на тема „Пазари и инвестиции в благородни метали“. Автор е на множество публикации по антична история, археология, нумизматика и инвестиции.