Проф. Боян Дуранкев, ВУЗФ: Икономическата цел, която трябва да гоним, е следващите четири години да доближим поне Румъния
Проф. Боян Дурнакев, икономист и преподавател във ВУЗФ и УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Какви поражения нанесе COVID-19 върху икономиката на отделните държави? Темата следва сега в предаването „Добър ден, България“. Наш гост е проф. Боян Дуранкев – икономист и преподавател в УНСС. Проф. Дуранкев, здравейте.
Боян Дуранкев: Здравейте. Само едно допълнение, ако позволите. И във Висшето училище по застраховане и финанси. Така че стоя с един крак на едното място, с другия на другото, но и едното, и другото е икономика.
Водещ: Което говори, да, че сте търсен преподавател и качествата ви са ценни. Затова ви и търсим като икономист.
Боян Дуранкев: Благодаря ви за комплимента. Но все пак е комплимент, защото много колеги работят по този начин и наистина има какво да се направи, да се преподава, даже в тези тежки дистанционно казани времена. На рязък спад на качеството на образованието.
Водещ: Така е. За голямо съжаление. Присъственото обучение наистина си е присъствено обучение, и ако искате малко ме провокирахте, да започнем с това как върви обучителния процес сред студентите в тази обстановка накратко да ни кажете?
Боян Дуранкев: Катастрофално естествено. Нека да не крием. Каквото и да наднича зад розовите постановки, че дистанционното и онлайн обучението е добро, един преподавател да застане пред 100 буквички, които са отсреща ИИ, КК или пък някакви снимчици, на които даже се виждат голи момченца, до кръста разбира се, със златни герданчета. Не е сериозно, да не коментираме тоталното преписване и подсказване по време на онлайн тестовете и онлайн изпитването. Няма какво да се лъжем, спасението е връщането към аудиториите, но след като премине коронавирусът. И това е истината.
Водещ: Пораженията върху дисциплината и реда са видими, очевидно е. Сега, какво става с икономиките на отделните държави? Сигурно и вие сте чувал теорията, че това е една икономическа война – пандемията от COVID-19 и че Китай се възползва от ситуацията, дори сама е предизвикала тази ситуация, за да завладее колкото се може повече световни пазари?
Боян Дуранкев: В рамките на шегата пропускаме Путин, естествено. Даже самият той сигурно е отгледал една кофа с вируси и я е разпръснал наляво-надясно по океаните. Но да излезем от рамките на тази банална шега вече с Путин и с Китай. И да признаем, че наистина това, което отдавна се пишеше още преди 50 г. в Римския клуб границите на растежа, това което се пишеше, че ще достигнем до катастрофа в природната система и екологията ще пострада чувствително, което ще удари човечеството, това се случи. И то се случи не за първи път сега. Но сега е разбира се по-тежко, особено в неорганизираните и слабоорганизираните страни, към които попада, колкото и вече да е банално това нещо, но данните са категорични, на първо място страните-членки на ЕС. Те са по-зле, отколкото САЩ в някои отношения и това вече е факт, неоспорим факт. Но това е хлабавите мерки, когато се направят, когато няма добра организация, страда и обществото, страда и икономиката разбира се. А по този начин изоставяме в някои други отношения, за съжаление. Но веднага да диференцираме на две нещата. Първо, имаме страни, където COVID-19 кацна за малко и така го ограничиха, че почти го забравиха. И тук спада не само Китай, който даде пръв пример, но веднага да прибавя и Виетнам, задължително Тайван, който има 24 милиона население и 9 починали. Само 2 починали след 10 май досега. Да прибавя Австралия, Нова Зеландия. Въобще някои страни реагираха много по-добре организирано вътрешно, каквото и да си говорим за човешки права и други работи. Но защитиха правата на всички по този начин. Когато направиха тези ограничения и реално от май месец някои страни забравиха за пандемията.
Водещ: Кои страни?
Боян Дуранкев: Вече имат сериозен качествен икономически растеж. Погледнете как далечната Азия, Австралия и Нова Зеландия. Това е чудесен пример. Достатъчно е само Тайван да се види, защото Тайван е демокрация и то неоспорима демокрация. Между другото не е неоспоримо, че и Китай е в някаква степен демокрация, нищо че има една партия, която е лидер. Къде ли няма лидерска партия, която да води нещата? То и в България има, и в другите европейски страни. Но поуката е, че при следващи подобни ситуации, първо, трябва да се създадат отлични организационни мерки, веднага. И тогава вече, след като се премахне тази опасност, която заплашва всичко, да се отива към търсене на икономически растеж, защото данните, които сочат от Международния валутен фонд, от Световната банка, показват че някои страни дърпат напред, докато тези, които още се колебаят, чудят се какво да правят, не знаят как да организират нещата и даже бягат от ваксинирането, въпреки че ваксината още не е неоспорима във всичките й аспекти, защото в много отношения тя е разрешена, но не е одобрена като крайна ваксина, разбира се че нещата няма да вървят добре. И ако позволите в помията най-накрая да кажем, че и България наистина има проблеми както с овладяването на коронавируса, така също и с поддържането на икономиката. Не може една икономика, която разчита предимно на туризъм, да се каже че отива към високо развитите страни. Напротив. Страните, които се спасяват, които успешно развиват секторите най-вече на индустрията, така наречените съществени сектори, те вървят напред. И по този повод, ако позволите веднага да ви кажа едни данни от Евростат, които излязоха точно и които поставят България сред 4-те страни, ние сме на 4-то място по най-голям спад на икономическата индустрия, на индустрията през декември 2020 г. спрямо декември 2019 г. Докато Словакия, Полша, Латвия, Гърция, Люксембург, да не продължавам натам, Румъния имат растеж и развитие на индустрията, докато ние сме в онази група с над 4% спад на индустриалното производство за една година.
Водещ: За 2020 г. Ако позволите да отбележа, ние и преди началото на пандемията не можехме да се похвалим с кой знае какви успехи в областта на индустрията?
Боян Дуранкев: Много точно. Но сумарно, ако погледнем, ако през 2019 г. имаме 3,7 прираст на брутния продукт, през 2020 г. е минус 3,8 по така наречените експресни оценки, които обаче ще бъдат коригирани, знаете че всичките данни за 2020 г. ще излязат точно след празника на жената, на 9 март ще бъдат публикувани съгласно календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на Националния статистически институт, на Евростат. И тогава ще можем да кажем действително какво се е случило и какво очакваме да се случи. Но дръпнахме назад, това е неприятното. Но като гледам по двата основни показателя в ЕС – единият темп на прираст спрямо съответното тримесечие на предходната година и вторият темп на прираст спрямо предходното тримесечие – това са два показателя. Очевидно е, че така наречената паника, която ни обзе през второто тримесечие на миналата година доведе до рязък спад с над 10% надолу. След това дойде и един растеж спрямо предходното тримесечие по-високо, но в края на краищата резултатът е един и същ – накрая на годината ще бъдем, 2020 г. резултатът е отрицателен. С други думи 2020 г. ни върна в 2018 г. 2021 г. трябва да ни докара малко над 2019 г. Също така имаме не само да гледаме цялото, но и комплексните и отделните данни в структурата на икономиката. Външнотърговското ни салдо продължава да ни е отрицателно. Това не е много добре. Имаме ръст миналата година в някои отношения на инфлацията спрямо съответния месец на миналата година. Най-много инфлацията бушуваше януари, февруари, март, април. След това се поукроти. Годишната инфлация беше даже отрицателна, но коефициентът на безработица се увеличи. Както ви казах индустрията тръгна надолу. И това означава, че имаме проблеми, които са съществени икономически. И пак, ако направя едно сравнение, както направих сравнение със страни, които се отърваха от пандемията и страни, които продължават да са в пандемията, по същия начин да направя и следното нещо – не всички пострадаха от пандемията и от икономическия срив. Имаме и в България ежемесечен ръст на милионерите.
Водещ: Така ли?
Боян Дуранкев: Да.
Водещ: В кои сфери? Моля ви накратко, тъй като вървим към финал.
Боян Дуранкев: Отиваме към финал, че може би трябва да си поставим за цел през следващите няколко години, тъй като в момента започва подготовката вече, има срокове за бюджета, подготовката за 2022 г. И за бъдещето на България. Бъдещето на България ще се определи най-вече след изборите, които предстоят. Това, което трябва да си поставим като скромна задача през следващите 4 г., моля никой от нашите слушатели да не го тълкува като шега, това е да доближим по някои показатели Румъния вече. За следващите 4 г. Не средното ниво на ЕС. Румъния вече. Защото Румъния, с която тръгнахме 1990 г. заедно и по брутен продукт на човек от населението, и по всички показатели почти еднакви, дръпна много напред. Намали неравенствата. Тук ние сме катастрофа също. Намали корупцията в огромна степен. Тук няма да коментираме, ясно е какво става в България. И постига икономически растеж и то в индустриалния сектор, което им дава по-голям шанс да се отлепят от страната България. Затова едно скромно, но съвсем ясно намерение ние да достигнем Румъния за 4 г., пък след това да мислим какво да правим, може да се тълкува като реалистична цел на България до 2025 г. И дано най-важното – дано да не стоим в такова разкрачено положение – нито пандемията овладяна, в България имам предвид, нито икономиката в разцвет. Но трябват смели и този път ясни хирургически решения, защото ако направя едно сравнение с обикновените хора в България и най-богатите в България, само ще дам един факт – един човек получава 25 милиона лева евросубсидии и тази година за развитие на своя бизнес, който е свързан преди всичко с експорт на селскостопанска продукция. Т.е. ние наливаме милиони в неща, от които българите нямат полза. Трябва съществена промяна на икономическата философия на България. Това е най-общото заключение.