Проф. Боян Дуранкев, ВУЗФ, пред „Радио Фокус“: България не изглежда добре, защото се видя, че навсякъде има пробойни в комуникациите между партии и институции
Проф. Боян Дуранкев, преподавател във ВУЗФ, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България“.
Водещ: Българското правителство подготвя Национален план за въвеждане на еврото от 2024 г., в който подробно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от властите и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута. За това съобщи министърът на финансите Кирил Ананиев. Какво трябва да включва този план? Поканих за анализ специалистът по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг проф. Боян Дуранкев.
Боян Дуранкев: И тъй като не сме се чували, позволете само да кажа ЧНГ на всички наши слушатели, най-вече да бъдат живи и здрави, това е най-важното тази година.
Водещ: За много години и на вас, проф. Дуранкев, и много хубави неща да се случат през тази година на всички ни, най-вече здраве и успехи. И така, що се отнася до подготовката на този Национален план, какво той трябва да включва?
Боян Дуранкев: По всяка вероятност този план, който още никой не го е виждал, впрочем, тъй като той още е на етап разработка, трябва да подготви няколко неща, които са свързани с критериите и изискванията на еврозоната за членство. Т.е. от отдавна ние повече от 5 г. имаме такава подготовка, но време е вече тя да се финализира, още повече, че вероятно 2024 г. – 2025 г. – 2026 г., може би най-късно ще влезем и в еврозоната. Разбира се, има много „но“, тъй като планът е документ, а реалностите понякога са по-различни, както миналата година бяхме крайно неприятно изненадани целият ЕС, разбира се и светът, от КОВИД-19. Сега се намираме на етап, който след евентуалното спиране на тази пандемия, ще тръгне евентуално възстановяване. Но кога ще стане това нещо, не е съвсем ясно, което поставя под въпросителна дали 2024 г. ще изпълним всички критерии или обратно казано, дали ще ни простят, ако не ги изпълним. Защото, ако позволите само да припомня, подготовката на еврото има история повече от 40 г. в еврозоната. То беше въведено преди 19 г., през 2002 г., като преди това функционираше механизмът на обменните курсове с така нареченото ограничено плаване на различните валути, а всъщност еврото, и това ще си позволя да припомня, е повече френска идея, отколкото германска, както се предполага. И сега тъй като ние се подготвяме, да добавя също, че и еврото вероятно ще претърпи някакви промени от институционална гледна точка, тъй като в момента може да се каже, че еврото кашля, киха и има хрема, разбира се това не е КОВИД, но еврото е на кръстопът най-вече от гледна точка на институционалното си осигуряване, защото управлението на единна валута като еврото, която пък обединява различни правителства, всяко от което си запазва фискалните правомощия, е или невъзможно или много проблематично, както е доказано до този момент. Сблъскваме се с фискален натиск за федерализъм и от другата страна с натиск за национален суверенитет, най-вече на страни, които казват – вие ни дайте парите, но не ни питайте как ще ги харчим, става дума за евросредствата. Освен този принцип, имаме проблем и с банковите регулации, укриването на данъци, да припомня и конкуренцията при данъчните ставки, където участва и България.
Преливането на трудовите ресурси към по-богатите страни. Всичко това изисква транснационални институции, такива ЕС в момента няма изградени, доминират националните правителства и банки, но се видя от КОВИД-19, че ЕП трябва да бъде укрепен. В момента е слаб, постдемократичен, но това е единственото място за международно сътрудничество на нашите страни. И така да видим дали България ще отговаря до 2024 г. на критериите, които са 4 икономически и една специална добавка има по повод на институциите.
Водещ: Проф. Дуранкев, какво България трябва да запази в своята икономика и какво да промени?
Боян Дуранкев: Именно, за това нещо говоря – 4-те критерия, които са задължителни. Първият, който е най-важен и най-много се гледа в целия ЕС и също така в еврозоната, найвече под страха на Германия, това е ценовата стабилност, тоест да няма висока инфлация. Като показателят се формира по следния начин – размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията в трите държави членки с най-добри показатели. И ако позволите направо примерът, ние през 2019 г., тъй като нямаме още данни за 2020 г., имаме инфлация 2,5% , докато показателят изисква инфлация до 2%, т.е. 2019 г. не бяхме готови от гледна точка на първия показател. Вторият е малко по-хлабав показател, но благодарение на Гърция и на него се гледа много внимателно – да няма прекомерен дълг или т.е. да има стабилни и устойчиви публични финанси. До 2008 г. твърдението беше на неолибералната школа, включително и на МВФ и на ЕК, да намаляваме публичните разходи навсякъде в еврозоната и да не увеличаваме данъчното облагане. Сега нещата са доста по-различни. И така, само да кажа, че тук по този втори критерий България изпълнява и то много добре изискването, защото през 2019 г. като процент от БВП дългът на България беше малко над 20%, на първо място беше Естония, но имаме страни, които са в еврозоната и които въобще не изпълняват този критерий. На първо място е Гърция със 180% и повече, Италия, Португалия, Белгия, Франция, Испания, Кипър. Да не продължавам по-нататък, но се оказва, че тук действително моралният хазарт влиза в действие, защото голяма част от тези страни, вместо да насочват парите, които са по повод на публичните финансите за укрепване на икономиката и то националната, публичната икономика, а не частната, те обърнаха някои неща в полза на пенсии, социални разходи и по този начин надминаха изискването за 60% от БВП. Но може би България ще оцелее под 60%, имам предвид до 2024 г., въпреки че напрежението особено, ако се формира хлабаво правителство, ще бъде много голямо по линия на този показател – да се харчи повече имам предвид. Третото изискване е
стабилността на валутните курсове. Като тук държавата трябва да участва в известния механизъм, чакалнята както се нарича, в продължение на две години без сериозно отклонение от централния курс. И тук може би ние ще го изпълним третият критерий без проблеми. Четвъртият по линия на дългосрочните лихвени проценти, това изискване означава, че дългосрочният лихвен процент на България не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера на трите държави-членки с най-добри показатели в областта на тази ценова стабилност, която е. ЕЦБ определя обща лихва и това е полезно за по-слабо развитите страни, например като България, стига обаче предприемачите да имат свежи, зелени, дългосрочни инвестиционни идеи, особено за експортните стоки. Разбира се, че тук обаче ще имаме проблеми, тъй като някои споразумения търговски, международни, като например мулти латералниите споразумения, като това за текстилни изделия и облекло, още от 2005 г. отвориха пазара на ЕС за външни конкуренти като Индия, Китай, Виетнам, Индонезия и т.н. И днес именно Европейският юг, където е в момента и България, не може да си позволи да инвестира в производства с евтина работна сила, а трябва да има висок клас иновации и силен маркетинг, иначе Югът, както и България сме обречени. Това са четирите ясни разписани с точни показатели икономически критерии. И петият, това е за правното сближаване. Ние трябва да хармонизираме нашето национално законодателство с договори, с устава на европейската система на централните банки, на ЕЦБ, като все повече нашата банка, Централната, трябва да бъде независима от дейността на правителството. Може би и това ще стане. И като сума сумарно може би ще изпълним всички тези изисквания, ако все пак се реши проблемът с пандемията. За съжаление, в момента България е в челната десятка на починалите на 1 милион души. За по-малко от 1 г. в България досега са убити повече от 1 на 1000 българи, а в Австралия например са убити 3 на всеки 100 хиляди души, Нова Зеландия 1 на всеки 200 хиляди души, докато в България нещата не стоят никак добре, както и в няколко други малко на брой членки на ЕС. Това ще означава, че ако ние не се справим с пандемията тук на наша територия, това е наша отговорност, това не е само европейска, включително с ваксиниране, включително с лечението, това ще означава, че ще има силен натиск към затваряне на голяма част от другите икономически дейности, които в момента в България са отворени, и съответно това означава огромно икономическо напрежение, което може да разклати цялата икономика и тези показатели, на които трябва да отговаряме. Но разбира се да се надяваме, че въпреки че до този момент ние сме катастрофа в справянето с КОВИД-19, това го твърдя най- тговорно, то след като се поемат нещата от следващото правителство, ще има доста по-голяма смелост там от решаването и на този проблем, с доста по-голям натиск за здравната система и за финансовата система. Но да се надяваме, че до септември нещата ще тръгнат малко по-добре. Горе-долу такива са и реалистичните прогнози. Има и разбира се песимистични прогнози, че България до догодина ще продължава да е с КОВИД0-19, има и оптимистични прогнози, но все пак реалистичното е есента. Това означава 2024 г. евентуално ще бъдем приети, ако отговаряме на всички показатели.
Водещ: Проф. Дуранкев, съдейки по бюджета за тази година, смятате ли че страната ни финансово върви в правилна посока? Т.е. подготвени ли са всички сектори на икономиката към този път до 2024 г.?
Боян Дуранкев: Вашият въпрос съдържа в голяма степен и отговора. Естествено, че не са подготвени голяма част. Защото така наречените натрупвания на предприемачите, натрупванията на частния бизнес, оставям държавата на страна, се оказаха недостатъчни и доста след като имаме най-ниски данъци, едни от най-ниските може би и в света в момента, се оказа, че бизнесмените не са натрупали така нареченият резерв за черните дни. А черните дни продължават повече, защото например един Тайван забрави за коронавируса на 10-и май, тогава е последният седми починал. Докато общо 7 са в Тайван при 24 милиона души население, много повече отколкото в България. Но България, която стоеше в разкрачен стоеж да спасяваме едновременно икономиката, едновременно да спасяваме и хората, се оказа със страните, които имат по-лоши показатели на 1 милион души от населението, отколкото даже САЩ в момента. САЩ не е в десятката. И това е голям проблем, който няма начин да не предизвика напрежение не само в частниците, но и в бюджета, защото бюджетът няма такива резерви, че да раздава вече на всички дългосрочно. Или трябваше локдаун да се обяви още в самото начало до изчистването на вируса със затваряне на границите, или трябваше да очакваме неблагоприятно развитие на нещата. Разбира се, че ЕС ще помага по някакъв начин, но почистването на нашата домашна къща беше наша лична работа, с която очевидно не се справихме. С това не искам да хвърлям вината върху правителството, което е в момента, защото в тежки моменти се търси национален консенсус. Но консенсус няма в България, това беше най-неприятното и се видя, че отвсякъде има пробойни в комуникацията между партиите в парламента, партиите извън парламента, министър-председател и президент, всичките трябваше да седнат на една маса и да кажат така и така, ще решим нещата в рамките на тричетири месеца и да вземат общи решения. Затова и България не изглежда добре отстрани.
Водещ: Проф. Дуранкев, хората в България готови ли са за този път към еврото? Те имат ли резерви? Разбрахме вече, че частният сектор няма резерви, държавният има известни, но те няма да стигнат, а гражданите?
Боян Дуранкев: Само една малка корекция – около 10% от частният сектор има много големи резерви. И то много, много големи, но нашият частен сектор едва ли ще тръгне да помага на останалите, които са. Да не коментираме, че имаме сектори, които са свръх печеливши в момента като фармацията и здравеопазването частното. Те са доволни от коронавируса. Това е факт. Няма какво да го подценяваме. По света станаха много милиардери от коронавируса и това за тях е голямо щастие. Но ако отидем към обикновените хора, самото повишаване на пенсията минималната на 300 лв. и същевременно на работната заплата, минималната работна заплата имам предвид, това донякъде е много сериозна подкрепа за обикновените хора. Коментираме, че в България няма хора, които умират от глад, няма хора които да са изхвърлени на улицата заради това, че нямат жилище, както в момента става в САЩ, гонението на тези, които имат ипотечни кредити, това нещо в момента в България не се случва и не само слава Богу, но слава на нашето управление през последните десетилетия, които ни вкараха в ЕС, където е по-уютното място и където можем да търсим по-добро сътрудничество. Но дано до следващите години до приемането на еврото в България да поумнеем малко, защото и нас ни гледат доста накриво, защото ние много вярваме, най-много вярваме на астролозите тук в България и най-малко вярваме на науката. Имам предвид процентът на хората, които планират да се ваксинират. Имам предвид и хора, които въобще не спазват никакви санитарно- хигиенни норми, които са необходими на този етап. Но това е България. Както каза един мъдрец и не се шегувам по този повод – това е човешкият материал. Имаме и хора разумни, интелигентни, които се съобразяват, които пазят другите. Но имаме и хора, за които това е някакво случайно събитие, което ще мине като сън. Въобще културата през времената на прехода, не свободата, а тази свободия, която настъпи в ерата на чалгата в България, на мутрите, на сблъсъка между конкурентите, на използването на държавните институции за натиск, това нещо разгроми интелектът на хората в голяма степен. За съжаление. Дано след 30 г., вече преход 31 г., дано повече мъдрост да се настани в нашите черепни кутии. Необходима е.
Водещ: Благодаря ви за тази среща и за този анализ, проф. Дуранкев. Радвам се, че го направихте точно в предаването, което се казва „Това е България“.