News

Анализ на проф. д-р Боян Дуранкев, преподавател във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab

Опасенията, че даже да се реши актуалният въпрос с коронавируса чрез откриването на лекарство и ваксина, светът ще продължи да крачи бодряшки към пропастта, не са за пренебрегване.

1. N-мерната глобална криза

Кризите, които се напластиха през тази година, са към N на брой, въпреки че се коренят в системата и водят началата си в миналото.

Януари-февруари-март светът беше разтърсен от кризата с коронавируса. Спасяването на хората чрез затварянето на част от икономическите дейности, наред със започналата до края на 2019 г. очевидна стагнация, доведе до икономическа криза. Но това бяха двата върха на един и същи айсберг. Отдолу, под повърхността, десетилетия бушува една друга криза – социалната, изразяваща се в нарастването на неравенствата в условията на капитализма, разделяща обществата на 1% свръхбогати, пропадаща средна класа и трайно отдалечена класа на бедните.

Именно социалната криза на капитализма се разви и като културна криза. От една страна, културата на умните и успешните; от друга страна, на (както се твърди) доброволно глупавите и неуспешните. Включително и в нейния расистки и вандалски вариант, с теорията че те са „доброволно на дъното“ в условията на неограничените възможности и свободи. Например, както красиво го изрази един български евродепутат, парламентът трябва да обясни че „ромите живеят зле по свой избор“[1]; или, обратното, чрез предоставянето на специални служебни и дипломатически паспорти на „особени“ хора[2]. Образно казано, имаме чист нов тип расизъм: раса на успешните и раса на провалените („по свой избор“); раса на белокожите и раса на чернокожите – вече в двустранно изострени и разстроени отношения. Налице е тотален и хроничен социално-културен провал, който само десницата не го забелязва, а лицемерната левица гледа да го „ползва“; частните издателства и медии имат „селективен“ подход към фактите и авторите, който в други условия се маркираше с омерзителната дума „цензура“. Не е „цензура“, ако корпорация реши да унищожи издател, изнесъл в медията си отрицателни факти за нея; не е „цензура“, ако издателство или медия унищожи всичките екземпляри на книга или вестник, ако е например на „опасен автор“ като Ноам Чомски.

Петата е геополитическата криза. По повод на нея Йошка Фишер твърди, че тя е непредсказуема, особено в контекста на засилване на китайско-американското съперничество[3]. Не стигаше Русия и Путин, незаглъхващото ехо на войните на миролюбеца Обама, но вече и изнервеният Китай стои на хоризонта! Всяка година бюджетите за „отбрана“ (и „присъствие“ в други страни) растат с високи темпове а ядрените оръжия стигат за ликвидирането на Слънчевата система. Най-лошото е че транснационалните компании въобще нямат мераци да се върнат при „скъпата“ работна сила и „високите“ данъци в САЩ или ЕС. Кризата е глобална в много, много отношения.

Стигаме до шестата криза – катастрофалната криза на природата. Не само ескалиращото глобално затопляне, не само хищническото отношение към природните ресурси в рамките на едно-две поколения, не само използването на природата като „кошче за боклук“, не само унищожаването ежегодно на десетки хиляди животински и растителни видове, но и ерозията на околната обитаема среда на човека поставя остро въпроса за демографската система – „да я бъде или не“. И ако става дума за лидера на планетата – САЩ и неговия президент, който трябваше да предприеме мерки за пример на останалите, това не се случи. Чомски нарече Тръмп „най-лошия престъпник в историята, безспорно. Никога не е имало фигура в политическата история, която да е била толкова страстно посветена на унищожаването на проектите за организиран човешки живот на земята в близко бъдеще.“[4]

Седмата криза е политическата. В ситуация, в която светът трябва да се обедини срещу коронавируса (и бъдещите неминуеми вирусни заплахи), за постигане на глобален мир и глобално равенство (сравнително), за опазване и възпроизводство на природната среда, политическата класа не се оказа на висота нито в ООН, нито в МВФ и СБ, нито в САЩ, нито където и да е. Късогледия поглед към бъдещето – „в рамките на мандата ми“, за пореден път играе лоша роля. Да прибавим и очевидното опростачване на част от политическия „елит“ (България стига за пример, но не е сама), както и играта на „лидери“ и „следовници“, големи и малки, за да се илюстрира катастрофалното състояние на „реалполитиката“. Цинизъм към бъдещето и онеправданите, пачки в офшорки и тайни скривалища. Политическата криза не е благодарение на появата на фашистки режими и лидери, както се заблуждава Мадлин Олбрайт – за нея почти целият свят е фашистки[5]. Не е и диктаторски. Въпреки че препрочитайки „Фашизмът“ на Желю Желев, човек може да остане доста озадачен за днешната ситуация, поне в България[6]. Политическият живот е въпрос на светоглед и мисъл за по-далечното общо бъдеще – това е отсъстващото ядро на политическата „надстройка“.

Реликтите от „пълната и окончателна победа“ на пазарната икономика (от капиталистически тип!) и парламентарната демокрация на болшинството (това не се ли казваше „болшевизъм“?), на „краят на историята“ и възхода на неолиберализма в икономиката, стоят като паметниците на Великденските острови, но са живи. С една съществена добавка: паметниците на Великденските острови са защитени, докато историческите паметници в САЩ са обект на вандализъм, наричан лицемерно „демокрация“; историческите паметници от Втората световна война в някои „цивилизовани“ европейски страни с евроатлантическа ориентация пък са хроничен обект на „художествено творчество“ от страна на млади, умни и красиви, но все пак примитивни вандали.

Че безумието в света не само ескалира, но и експлодира, лесно може да се види с просто око: огромна част от „новините“ и коментариите във Фейсбук.

И все пак, нека на този етап се ограничим с анализ на кризата около коронавируса.

2. САЩ и ЕС в коронакризата

САЩ и ЕС постигнаха различни резултати в борбата срещу коронавируса, дължащи се на ясни социално-икономически фактори и условия. Самият Европейски съюз в началото на коронакризата съвсем не беше съюз, а автономни атоми в уж обща молекула; затова и резултатите в страните-членки не бяха сходни.

Да обърнем внимание на основните качествени показатели за ефективността спрямо коронакризата. Те са два: брой заразени на 1 млн. души; брой починали на 1 млн. души и брой тестове на 1 млн.[7] В случая са взети предвид първите и последните пет страни-членки на ЕС според основния показател; включени са за сравнение и други важни страни.

Продължете към целият анализ на сайта на „Клуб 24 май“ на: http://24may.bg/2020/06/29/n-%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d1%8a%d1%82%d0%b8%d1%89%d0%b0/

Анализът може да видите и на сайта на Pogled.info на: https://pogled.info/avtorski/Boyan-Durankev/N-mernata-globalna-kriza-vsichki-patishta-vodyat-na-nikade-osven-edin.117872