News

Как наложената извънредна ситуация в страната се отрази на студентите и тяхното потребление

През последните дни, във връзка с епидемията от коронавирус и въведеното извънредно положение в страната, във фокуса на икономистите са ефектите от този значим за икономиката шок. За съжаление, точна емпирична информация и статистически данни за това какво се случва в момента в нашата икономика почти няма, което затруднява анализаторите да направят прецизна оценка на измеренията на кризата и нейните перспективи.

В този дефицит на информация студентите от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) проведоха и свое любопитно проучване. Те измериха инфлацията в личната потребителска кошница на всеки един от тях и оцениха влиянието на инфлацията върху баланса на личния бюджет. Този анализ е част от практическите занятия по „Лични финанси“, водени от проф. д-р Даниела Бобева. В началото на всеки семестър, като част от учебния план, студентите правят проучване на цените на 20-те най-често потребявани стоки и услуги в своята лична потребителска кошница.

Тази година заради пандемията от COVID-19 данните са и особено интересни. На 17 февруари всеки студент регистрира първоначалните данни за стоките и услугите, които потребява – техните количества, цени и място, откъдето се закупуват. Сравнени бяха данни между 17 февруари и 4 април т.г., и резултатите показаха, че натрупаната инфлация през изследвания период е 4,6%, а сумарният ефект от инфлацията и преструктурирането  на продуктите в потребителската кошница е в общо увеличение от 8,6% на разходите на човек.

Въпросите, които си поставиха студентите, са: дали при криза от този уникален характер харчим повече; кои са новите стоки и услуги, които влязоха в затворения ни дом; промените в начина на живот отразиха ли се върху здравословните ни навици и т.н. Ето и част от тяхното проучване.

Студентската потребителска кошница се различава съществено от средностатистическата. Според изследването, потребителската кошница на студентите включва богато разнообразие от стоки и услуги – общо 299 продукта. Сравнението ѝ със структурата на разходите средно на човек от домакинство, според данните на НСИ, показва значими различия. Преди кризата, например, обичайната кошница включва по-големи относителни дялове на разходите за култура, спорт, транспорт.

По групи стоки ефектът на кризата е различен – при някои стоки цените са нараснали, при други са намалели не толкова поради сезонни фактори, колкото поради промяната в търсенето.

В групата на плодовете и зеленчуците общото покачване на цените е с 15%. Тук попадат като най-често потребявани от студентите дванадесет вида плодове. Най-голяма разлика в цените се наблюдава при бананите, чиито цени са нараснали с 13%, следвани от лимоните (поскъпнали с 11%). Това увеличение на лимоните се дължи на факта,  че те, като източник на витамин C, саа пряко свързани с препоръката за изграждане на добра имунна система срещу COVID-19. При някои от плодовете, например при авокадото и сушените боровинки, разлика не се забелязва. Но пък при други плодове се наблюдава спад в цените – като например при ягодите, чиято  цена е спаднала с 9%. Така средният темп на увеличение в цените на плодовете достига до 15%. Преди кризата, за плодове студентите са харчили средно 26,31 лв. По време на кризата както цените, така и количествата на потребяваните плодове нарастват, което води средно до увеличение на тези разходи с 1,26 лв на ден.  Тоест, в настоящата ситуация студентите купуват повече плодове, въпреки увеличението на цените им.

При зеленчуците се наблюдава също голямо разнообразие в потребителските кошници – то достига до двадесет и четири вида зеленчуци. При тях се наслагват сезонните фактори, заедно с останалите ефекти на епидемията и извънредното положение. Най-голямо увеличение има в цените на лука, което на пазара е почти двойно. При розовите домати се забелязва увеличение от 37%. Още един продукт, чиято цена се е покачила, са морковите. Тяхното увеличение е с 29%. Най-голям спад се забелязва при маслините, чиято цена е спаднала с 42%. Картофите, от своя страна, също са отбелязали спад в цената си с 20%, доколкото те са едни от основните продукти, използвани в домакинството. За разлика от плодовете, при зеленчуците средото покачване на цените е сравнително по-малко – увеличението е с 5%. По време на кризата разходите за зеленчуци на ден са се увеличили  и достигат до 2,34 лв.

Потребяваните напитки от студентите по принцип значително се различават от общата консумация на домакинствата.  В изследването бяха обособени осем типа напитки,  категоризирани като тонизиращи (кафе и чай), безалкохолни (вода, натурален сок, студен чай и енергийни напитки), както и алкохолни (бира и бяло вино). В първата група (тонизиращите напитки) изследването показва, че няма промяна в цените. Това се дължи на факта, че употребата на тези стоки не е засегната от настоящата кризисна ситуация, тъй като всички продължават да ги консумират, без значение дали са на работа, работят от вкъщи или пък не работят към момента.

При безалкохолните напитки наблюдаваме поскъпване в три от четирите вида и едно намаление на цената. Водата е основното благо, което човек потребява и от което се нуждае за оцеляването си. В кризисни ситуации, при които обикновеният гражданин се почувства застрашен, е нормално той да се насочи първо към закупуването на достатъчно количество вода за себе си и за семейството си, така че да има основната сигурност за организма си, ако сигуацията го наложи. Студените чайове и натуралните сокове от своя страна имат една основна таргет група –  това са децата и учениците. Тъй като към момента всички училища и детски градини са затворени, децата са си вкъщи по цял ден и това води до повишена консумация на тези напитки. Собствениците на хранителни магазини вероятно също са забелязали тази тенденция и навярно са решили, че това е подходят момент да увеличат цените на тези стоки, за да успеят да увеличат и печалбата си (и то с немалък процент в толкова кратък срок).

Четвъртите по вид напитки в тази група са енергийните напитки. Случаят с тях е много интересен, доколкото те са единствената стока в цялата анализирана група, която търпи намаление в цената. Това може да бъде обяснено с предназначението на енергийните напитки – да даде на организма допълнителна енергия, от която той има нужда за извършването на дадена дейност, чрез съставки като кофеин, таурин и др. Основен консуматор на тази стока са студентите, които имат нужда от допълнителната енергия, когато учат за труден изпит или пък пишат сложна и дълга курсова работа. Разбира се, потребителите на тези напитки не са единствено студентите – към тях се присъединяват и много възрастни, които изпитват подобна потребност по време на работата си. При текущата извънредна ситуация, в която университетите са преустановили учебния процес или го провеждат онлайн, а голяма част от работещите са в отпуск в момента, се забелязва значителен спад в консумацията на тази стока. С цел да продължат да ги продават и да „изчистят“ останалите на склад количества, търговците са прибегнали към намаляване на цените.

Третата група са алкохолните напитки, които спрямо извадката са представени с бира и бяло вино. Наблюдава се ръст в цените и на двете стоки, като при бирата е сравнително малък – 3%, а при бялото вино е значителен – 30%.  Цялостната инфлация в категория напитки възлиза на 9%.

Средното нарастване на потребителските цени на млечните изделия за изследвания период от два месеца е с около 1,5 %. Основният източник на инфлация през април са вносните млечните продукти, като например на  моцарелата – с 1.2% над нивото на цената отпреди два месеца. Подобно повишение на цените е видимо и при сиренето за килограм (1.08%). Основният потребителски разход е за прясно и кисело мляко и бял хляб. Интересното изменение тук е увеличението на цената на хляба само с 0.5 лв., въпреки нарасналото потребление, което по правило предразполага към по-голямо ценово покачване. На този етап от развитието на кризата обаче разходите за хляб и млечни изделия не са се увеличили осезаемо.

Обобщените данни за потреблението на месо показват покачване в цените на всички видове меса, с изключение на риба тон. В категорията с малко увеличение до 10% попадат пилешкото, свинското месо, както и колбасите. Цената на пилешкото месо се е покачило с 4,27%, а на колбасите – с 8.37%. Средно увеличение се забелязва в цената на каймата, като там се наблюдава ръст от 20,69%. Телешкото месо е с най-голямо увеличение на цената – 24,88%. От 18 години не е наблюдавана такава инфлация при месните продукти. Общото покачване на цените на месото, потребявано от студентите, е 10 %.

В потребителските кошници се наблюдава ръст в потреблението на почистващите препарати, лекарства, хранителни добавки и предпазни средства. Най-високото покачване на цените в изследваните продукти се забелязва при витамините, като разликата при някои видове възлиза на 4 лв. Интересна тенденция е оформянето на една нова група от продукти, пряко свързани с превенцията на разпространението на COVID-19, които са разгледани по-долу в анализа.

Успоредно с увеличението на дела на нехранителните стоки, като цяло, се забелязва и спад в дела на средствата, отделяни за транспортни разходи. Средно студентите отделят по 2,50 лева  лв. повече средно на ден за нехранителни стоки и с по 3,76 лв. по-малко за транспорт и гориво. При цените на карти и билети за градския транспорт не се наблюдава тенденция на увеличение. От друга страна, при цените на горивата се наблюдава тенденция на спад, която произтича от спада на цените на петрола. В потребителските кошници не се наблюдава значителен разход за транспорт, което е свързано с намалените възможности за пътувания и самоизолацията.

Оформят се и нови групи продукти в кошницата, в пряка връзка с възникналото в страната извънредно положение. Средно един студент понастоящем отделя дневно по 0,45 лв. за защитни ръкавици и по 1,00 лв. за предпазни маски. Сред другите нови продукти се наблюдават и дезинфектанти, като за тях се отделят средно по 0,89 лв. Тенденцията при средствата, отделяни за лекарства, също е нарастваща и при тях средно се отделят на ден около 1,0 лв.

Наблюдава се и ръст на друга категория нехранителни продукти, свързани с хобита и свободно време (например принадлежности за фитнес у дома). Средно за тази категория стоки, поребността от които възниква в резултат на самоизолацията, наложена в днешните условия, студентите отделят средно по 26,88 лв. на месец повече, отколкото досегашните си разходи за подобни стоки.

Според направеното проучване, значителното разнообразие от услуги, обичайно изолзвани от студентите на ВУЗФ – кино, паркинг, маникюр, фитнес и други спортни дейности – днес, поради извънредното положение повечето от тези видове услуги не се използват. Загубата на социален живот се компенсира с неговите електронни форми. Нови и допълнителни услуги  в настоящата ситуация се ползват значително по-активно – като доставки на храни, онлайн тренировки, онлайн услуги, вкл. различни видове покупки и др.  Наблюдава се обаче общ спад в употребата на услуги, както и спад в разходите за тях – спадът е от около 1.10 лв на ден.  Сред услугите, които продължават да се използват, няма промяна в цените. Очевидно намалението на разходите на услуги не е в състояние да компенсира нарастващите разходи за другите стоки в потребителската кошница на студентите. 

ИНФЛАЦИЯ В СТУДЕНСКАТА ПОТРЕБИТЕЛСКА КОШНИЦА

Група стоки и услуги	Инфлация (за периода 4 април –  17 февруари)	Включени стоки и услуги	Брой  стоки и услуги в потребителската кошница
плодове	15,00%	Ябълки, портокали, банани, лимони, авокадо, сушени боровинки, грейпфрут, ягоди, ананас, круши	35
зеленчуци	5,00%	Домати, краставици, корнишони, моркови, тиквички, картофи, репички, маслини, патладжан, зеле, чушки, броколи, лук, чесън, магданоз, айсберг, цвекло, джинджифил	55
напитки	9,40%	вода, кафе, чай, кола, енергийни напитки, студен чай, бира, бяло вино	8
млечни продукти	1,01%	прясно и кисело мляко, салати, моцарела, топено сирене, бяло сирене, масло, кашкавал, сметана, твърди сирена	81
хлебни продукти	1,00%	хляб, земел, казермел, багета, хляб вита 6 семена	22
месни продукти	10,12%	пилешко, свинско, телешко месо, кайма, колбаси, риба	36
нехранителни стоки	15,12%	почистващи препрарати, тоалетна хартия, цигари, козметика, фитнес консумативи	28
нехранителни, свързани с вирусната инфекция	–	ръкавици, маски, дезинфектанти, лекарства, почистващи препарати	6
транспортни разходи	-10,00%	гориво, карта за градски транспорт, билет	6
услуги	0,00%	спортни услуги, развлекателни, паркинг, доставка, абонаменти и разкрасителни процедури	28

Кризата, разбира се,  не се отразява еднакво при всички. При една четвърт от студентите сумарният ефект от промяната на цените и на преструктурирането на потребителската кошница не е довел до повишаване на обичайните разходи и по този начин не е поставил в риск баланса в личните финанси. Но при останалите три четвърти от изследваната група лица се забелязва значително нарастване на разходите. При очаквания догонващ ефект на разходите след отпадането на извънредното положение, личните финанси на студентите ще бъдат изправени пред ново предизвикателство.

Изследването може да видите публикувано на: https://money.bg/economics/kak-koronavirusat-se-otrazi-na-studentite-i-potreblenieto-im.html