News

Анализ на доц. д-р Юлия Добрева, директор на направление „Икономика“, VUZF Lab

По последни данни, до деня на написването на този материал, вирусът COVID-19, познат като коронавирус, е засегнал 118 държави, с констатирани 145 000 заразени, 72 000 оздравели и 5436 починали. Въпреки, че смъртността при коронавирусът сега е 3,7%, а при “обикновеният грип” е над 5%, болестта вече е обявена от СЗО за глобална пандемия. Разбира се, тези данни са динамични и се променят всеки ден. Никой не може да прогнозира какви ще са реално статистиките след седмица, след два или  три месеца, в края на годината или след 3 години. Пандемиите от „птичи“ и „свински“ грип са разпространени по света вече повече от 10 години, като в България само от началото на тази година към днешна дата има 3 смъртни случая от „свински“ грип срещу 2 от коронавирус.

В Италия, която е най-пострадалата страна в Европа към днешна дата броят на починалите е 1266. Към общо 60 млн. население на страната това е 0,002%, но очевидно достатъчно, за да блокира живота в цялата държава и да постави всички италианци под карантина по домовете им поне за един месец. Примерът им бързо беше последван от други държави като Белгия и Естония, може би в следващите седмици ще бъдет взети такива мерки и в останалите европейски страни.

Какво се промени? За много кратко време всеки гражданин от развития свят на Европа и САЩ осъзна нещо, което отдавна е ежедневие в развиващите се държави – заразните болести, високата смъртност, както и произтичащия от това страх и необходимост от социална изолация.

Доколко е основателна паниката от коронавирус епидемията?

Всичко е въпрос на гледна точка и към какво е насочен фокусът на вниманието ни.  С изключение на “хомо икономикус” или “икономическия човек”, който е изцяло рационален и лишен от емоции и чувства, в поведението на хората действа стадния принцип и следването на стериотипите. Това е очевидно от свръхреакциите на всички – от информационния потоп от страна на медиите, до дезорганизацията на обществения живот, опашките за храна и празните щандове, без да има логична предпоставка за наличие на криза за храна. Паниката е абсолютно излишна, важно е обаче да има строга дисциплина и осъзнатост на обществото.

Заболяванията са съпътстващ елемент от човешкия живот, а повечето от тях, с изключение на генетично предаваните, се дължат на начина ни на живот. Например, по данни на СЗО тютюнопушенето убива половината от пушачите, като годишно това са над 8 милиона души по света. Повече от 7 милиона от тези смъртни случаи са в резултат от директна употреба на цигари, а около 1.2 милиона са непушачи, които са били изложени на пасивно пушене. Около 80% от общо 1.1 милиарда пушачи в света живеят в държавите с нисък или среден доход. Това обаче не води до ограничения на сектора, дори напротив – в някои държави, в т.ч. България, той дори се субсидира. Повечето хронични заболявания, които водят до висока смъртност от инфекциозните болести се дължат именно на тютюнопушенето и нездравословния ни начин на живот.

Наред с това, интересно е да се отбележи, че СЗО съобщава данни за редица заболявания в  световен мащаб, сред които само някои от тях:

• Епидемия от холера в Мексико през 2013 г. със 180 заразени и 1 починал; епидемия от холера в Хаити през 2010 г. с регистрирани 60 240 заразени и 1 415 починали, смъртност 2.3%; холера в Пакистан през 2010 г. с 99 регисрирани случаи; холера 2008 г. в Зимбабве с 26 497 регистрирани случаи и 1 518 починали или 5,7% смъртност; холера в Иран през 2008 г. с 314 регистрирани случаи, 5 починали.
• „Свински“ грип (H1N1) – глобална пандемия, която започва през есента на 2009 г. и към август 2010 г. засяга 214 държави с 18 449 регистрирани смъртни случаи. Продължава и днес.
• MERS-CoV (Middle East Respiratory Syndrome Coronavirus) – глбална пандемия, която започва през 2012 г. в Саудитска Арабия и до декември 2013 г. са регистрирани 166 болни и 71 смъртни случая. До октомври 2014 г. случаите са 883 и 319 смъртни, през 2015 г. – 1594 и 568 смъртни случая.
• Нов коронавирус (nCoV) – от септември 2012 г. до май 2013 г. са регистрирани 40 лабораторно установени случаи, 20 починали в 6 държави – Франция, Великобритания, Германия, Йорадния, Катар, Саудитска Арабия. Първото огнище на заразата е медицински център в източна Саудитска Арабия.

Списъкът е дълъг и от 2000 година включа още „птичи“ грип, зика вирус, ебола, чума и др.

Огнищата на всички заболявания са в най-бедните региони на Азия, Африка и Южна Америка, провокирани основно от бедността, лошата хигиена и влошеното ниво на здравеопазване. За глобалните пандемии през ХХI век, обаче, няма граници и беше само върпос на време те да преминат от развиващите се в развитите държави – нещо, което наблюдаваме днес с новия коронавирус. И това е само началото. С изчерпването на водните ресурси в Африка, комарите ще пренесат заболявания като малария и жълта треска в Европа. Населението на развития свят тепърва ще  осъзнава, че е необходимо да промени съществено начина си на живот, за да продължи да живее така, както е живяло досега. Ако не бъдат взети спешни мерки днес, следващото поколение ще бъде все по-бедно и по-болно. В този смисъл, коронавирусът е само предупредителен сигнал за това, което предстои и трябва да е добър урок за всички.

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху икономическия живот у нас и по света?

През последните години, след края на икономическата криза от 2008 г, икономическият растеж в Европа не достига желаните резултати. След критичната 2009 г., когато растежът на БВП в ЕС е -4.3%, следват също лоши за икономиката 2012 г. с отрицателен растеж на БВП -0.4% и 2013 г. с растеж на БВП едва 0.3%. Оттогава до края на 2018 г. растежът на повечето държави в Европа е между 1.0 и 2.5%, твърде недостатъчно за да говорим за съществено възстановяване от кризата преди 10 години. Особено ниски през последните 5 години са резултатите на икономиките на Белгия, Австрия, Франция, дори на Германия. Изключително кризисна е ситуацията в Италия, която от отчетения -0.3% отрицателен растеж на БВП през 2012 г. стига едва 0.8% през 2018 г. Трябва да се отбележи, че това влошаване на европейските икономики се дължи на няколко фактора, сред които са бежанските вълни, застаряващото население, липсата на работна ръка и до голяма степен именно заболеваемостта от различните разновидности на грипа през годините. Много от предприятията през последните 10 години значително свиват производството си през първото тримесечие на годината, именно заради увеличения брой болни служители, които са възпрепятствани да работят.

Безспорно е необходимо да се вземат най-строги санитарни мерки и да се осъзнае, че животът ни тепърва ще трябва да се съобразява с все повече ограничения. Икономическият процес обаче по никакъв начин не бива да бъде ограничаван, особено за чувствителните сектори като туризма и търговията, защото това би причинило още по-големи и задълбочаващи се дисбаланси в икономиката, които трудно ще бъдат преодоляни в следващите 10-15 години. Затова е необходимо институциите да действат организирано, но и с умерени и не прекалени мерки, с цел да се избегне застрашаването и на финансовата ни система. Една задълбочаваща се бедност ще доведе до нови пандемии и все по-трудното им ограничаване в глобален мащаб – или това ще е т.нар. порочен кръг на бедността.

Много е важно в следващите месеци да се запази разумен баланс, включващ повишено внимание и дисциплиниран режим, но и поддържане на икономическата активност с цел да не се предизвика трудно преодолима в последствие икономическа рецесия.

Бъдещите предизвикателства пред световните икономики

За да се преодолеят днешните глобални предизвикателства е необходимо да има цялостна промяна на мисленето ни, осъзнаване на ролята ни на глобални граждани с отговорност, солидарност и съпричастност. Защото проблемите на Азия вече не са регионално ограничени. Те са проблем на всеки един от нас и това се доказва именно с пандемията от новия вид коронавирус днес. Идентифицирането на нулевия пациент за всяка епидемия е особено трудна задача, но всъщност „нулевият пациент“ е добре известен – това е бедността и произтичащите от нея влошените нива на образователната система и на здравеопазването. Може би сравнително бързо ще успеем да овладеем епидемията от коронавируса днес, но той трябва да е подготовка за все по-трудно преодолими бъдещи предизвикателства, с които предстои да се справяме – пандемии, бедствия в резултат от климатичните промени, липсата на вода и храна, глобалното замърсяване, намаляващите ресурси и др. За съжаление все повече ще трябва да свикваме със социалната изолация и редица други ограничения, докато не осъзнаем, че е необходимо да се положат съвместни усилия за премахване на бедността и неравенството там, където те са най-концентрирани днес.