Проф. д-р Виржиния Желязкова, ВУЗФ, за радио „Фокус“: Преходът към кръговата икономика в ЕС предстои, ключов момент, но и основен проблем е финансирането
Преходът към кръговата икономика в ЕС предстои, ключов момент, но и основен проблем е финансирането. Това каза за предаването „Екологичен резонанс“ на Радио „Фокус“ проф. д-р Виржиния Желязкова, зам.-ректор по учебната дейност и качеството във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) в София, което е организатор на конференция „Кръгова икономика и устойчиви финанси“, която събра експерти от цял свят в столицата.
Проф. Желязкова обясни, че финансирането е проблем на този преход, тъй като се налага да се насочат огромни финансови ресурси към нов вид дейности, което представлява и интерес за отделните сегменти на финансовия пазар – банки, застрахователи, капиталови пазари. „Ние сме пионери и организираме подобно събитие за първи път, тъй като тази тема не е разглеждана по този начин в България“, уточни зам.-ректорът. Тя добави, че ролята на образователната система е ключова, защото за да вървим в тази посока трябва да имаме съзнанието и познанията за това. „Именно и това беше причината във Висшето училище по застраховане и финанси да въведем задължителна учебна дисциплина „Кръгова икономика“ за всички наши бакалавърски специалности, за да може младите хора да са информирани за най-новите тенденции“, отбеляза проф. Виржиния Желязкова.
Тя каза още, че България е много по-назад от страни като Япония, която от 40 години работи систематично за кръгова икономика. „Кръговата икономика е свързана с преминаване към различен начин на опериране на отделните бизнеси. Ако до момента и в момента при нас доминиращият е линейният икономически модел, при който ние извличаме блага от земята, преработваме ги, правим различни материали и стоки, след което ги употребяваме и ги изхвърляме на сметищата, при кръговия икономически модел идеята е не само да се избегне замърсяването, като се минимизират отпадъците, но и всички възможни елементи от различните видове стоки да се използват, за да може отново да се произвеждат нови стоки с тях, за да се постигне оптимално използване на материалите и на ресурсите. Това обаче означава, че самият начин по който се конструират отделните стоки трябва да позволява те след това да бъдат разглобявани и използвани частите им многократно.
От всичко това следва, че трябва да се внедрят нови начини на производство, но те са свързани с много въпросителни по отношение на полезния живот на крайните продукти, оттам на нормата на възвращаемост на бизнесите, които ги произвеждат. И това е най-големият въпрос за финансовите институции, защото банките, от където идва и основната част на бизнесите в Европа, се страхуват да финансират проекти с неясни норми на възвръщаемост и оттам идва проблемът“, коментира зам.-ректорът на висшето учебно заведение. Тя допълни, че тук е и ролята на държавата да дава гаранции на банките, за да могат и те да добият кураж да финансират подобни проекти.