News

Със сигурност българската банкова система е най-проверяваната и най-оценяваната през последните четири години

След финансово-икономическата криза и нестихващите турболенции в европейската банкова система беше създадена нова регулаторна и институционална рамка – т. нар. нова европейска финансова архитектура, призвана да гарантира стабилността на финансовата система и да я предпазва от кризи. Важна част от новата рамка е механизмът за превенция, в който оценката на стабилността на системата и ранното диагностициране на дисбаланси играе ключова роля. Доколко тези нови инструменти успяват да направят обективна оценка и да идентифицират рисковете?

Един от широко прокламираните инструменти, използвани от Европейския банков орган (ЕБО), е т.нар. „Табло за оценка на риска“ ( EBA Risk Dashboard). Този инструмент e част от текущата оценка на риска, провеждана от ЕБО и се явява допълнение към Доклада за оценка на риска.

Там експлицитно са посочени основните рискове и уязвимости в банковия сектор на ЕС. Таблото трябва да служи като система за ранно предупреждение за рисковете в европейската банкова система. Предимството на този механизъм е, че оценява фактическото състояние на банковите системи чрез конкретни диапазони за допустимите стойности на показателите за риска. Показателите са подредени в т. нар. „ Светлинна карта“ според рисковите тавани в три категории на принципа на светофара: зелено означава нисък риск, с жълто е обозначен междинен риск и с червено – висок риск по съответния показател.

Тъй като и Европейската комисия в рамките на Европейския семестър и Европейската централна банка изразяват съмнения по отношение стабилността на банковата система в България, се опитваме да проверим, използвайки техния инструмент, доколко обосновани са тези внушения. Сравнението между средните равнища за Европейския съюз и България дава възможност да се прецени доколко основателни са критиките.

Основните показатели на таблицата за оценка са групирани в четири блока:

Ø     платежоспособност,

Ø     кредитен риск и качество на активите,

Ø     доходност и

Ø     структура на баланса.

Данните показват, че от девет показателя българската банкова система показва зелен цвят – нисък риск, по седем. В най-рисковия диапазон е единствено равнището на необслуживаните кредити, докато висок риск в ЕС се отбелязва при съотношението разходи/приходи и равнището на покритие на необслужваните кредити. В повечето случаи се отбелязва умерен риск в ЕС, докато при българската банкова система умерен е рискът само при равнището на покритие на необслужваните кредити. При анализа на отделните групи показатели се разкриват основните предимства и уязвимости на системата.

Българската банкова система показва висока степен на платежоспособност като и двата показателя – съотношение на капитала от първи ред и съотношение на базовия собствен капитал от първи ред, значително надвишават средните стойности в ЕС.  Българската банкова система е една от най-високо капитализираните банкови системи в ЕС и то устойчиво през дългогодишен период от време.

Кредитният риск и качеството на активите в българската банкова система, измерени с равнището на необслужваните кредити, е значително на по-високо от средното за ЕС ниво и е с около един процент над равнището, от което рискът се оценява като висок. Стойностите на този показател в българската банкова система далеч не са най-високи.

За сравнение – в Кипър стойността е 34,1%, в Гърция – 44,8%, в Италия – 9,7%, в Португалия -12,0%. Допълнителен фактор за ограничаване на риска в системата е и равнището на покритие на необслужваните кредити, което е 60,2% – значително над границата от 55%, над която стойността на този показател се оценява като нисък риск. Средното за ЕС е в по-рисковата зона – на средния риск от 46%.

Допълнителен показател за риска в банковата система е показателят за обща експозиция към пазара на имоти. Българската банкова система е най-слабо концентрирана в този сектор (на трето място в ЕС с най-нисък относителен дял), обхващащ 10,8 % срещу 25,8% средно за ЕС.

Необслужваните кредити в този сектор обаче са 33,9% като само при Гърция стойността на този показател е по-висока, докато средното за ЕС е 4,5%. Въпреки че делът на експозициите в този сектор е нисък, то тяхното качество е в критично състояние, което се отразява и на общото равнище на необслужваните кредити.

Друг показател, използван от ЕБО,  който сигнализира за натрупването на дисбаланси и рискови експозиции в банковата система, е относителният дял на експозициите в сектор строителство. В България този показател е 7,3% от всички експозиции към нефинансови предприятия, а средното за ЕС е 6,3%. Делът на необслужваните кредити в този сектор също е висок – 27,8% срещу 16,3% средно в ЕС. В седем страни стойностите на този показател са по-високи от тези в България.

В структурата на баланса съотношението между кредити и депозити в българската банкова система е едно от най-ниските в ЕС и не представлява риск за системата доколкото е 73% – под тавана от 100% под който се отчита като нисък риск, докато средното за ЕС е 116% – умерен риск.

Структурата на активите в баланса на българската банкова система е много близка до тази на ЕС, с изключение на паричните салда, който е значително по-висок в България – пето място от всички държави-членки на ЕС. Също малко повече ценни книжа се поддържат в българската банкова система за разлика от средното в ЕС.

Структурата на пасивите  на българската банкова система значително се различава от тази на ЕС, което отразява спецификата на заемния ресурс в страната. Българската банкова система е най-силно доминираната от депозитите банкова система – делът на депозитите обхваща 93,7% от всички пасиви докато в ЕС средното е 55,4%. Издадените ценни книжа са също незначителни в пасива, тъй като повечето банки са субсидиари на чуждестранни банки.

Макар че доходността остава основен риск за европейската банкова система, показателите за доходност на банковата система в България отбелязват устойчиво високи стойности. Възвращаемостта на капитала е почти два пъти по-висока от средното за ЕС, съответно 13,4% срещу 7,2%. България е на трето място в ЕС по този показател.

Възвращаемостта на капитала в ЕС е в рамките на средното равнище на риск, докато съотношението на разходите към приходите показва висок риск с 63,4%, т.е. над тавана от 60%. Съотношението на разходите към приходите в българската банкова система е в ниско рисковата зона – 45,7% и едно от най-ниските равнища в ЕС, което показва висока ефективност.

Ако ЕК и ЕЦБ вярват в собствените си инструменти за ранно предупреждение и за оценка на риска в банковата система, би трябвало да не се притесняват за българската банкова система. Поне това показват данните.

ЕЦБ не ни иска в еврозоната и във ВМ II от 15 години – от началото на преговорите за членство в ЕС – преговорите в глава 11 „Икономически и паричен съюз“. В годините бяха давани различни обяснения за причините. Сега изведнъж се оказа, че ни искат в техния Банков съюз и то преди да влезем в еврозоната! Дали наистина ни искат? Доколко са искрени – това никой не знае и затова никой не знае каква е целта и дали цялото упражнение по оценка на качеството на активите ще бъде честно или ще бъде поредният външен шок върху икономиката и финансовия сектор.

Със сигурност българската банкова система е най-проверяваната и най-оценяваната през последните четири години. След оценката на качеството на активите през 2017 г. и много задълбочения и просторен FSAP (Програма за оценка на финансовата стабилност на МВФ, проведена съвместно със Световната банка) противно на всякакви правила пред България беше поставено условието да се оцени банковата система, за да се присъедини към Банковия съюз заедно с присъединяването на националната валута към ВМ II. Въпреки демонстрирания консенсус в България относно необходимостта на тази рискована крачка, ползите от поемането на риска за влизане в Банковия съюз изглеждат все по-малки.

Членството в Банковия съюз не е гаранция за стабилност и просперитет на банковата система. Банки фалираха и продължават да фалират в ЕС и най-вече в „шампионската лига“ на ЕС – еврозоната, но българската банкова система продължава да бъде отново и отново преглеждана и оценявана.

Извън еврозоната само Хърватска направи едно частично упражнение за оценка на качеството на активите през 2013 г. Румъния, както и няколко други страни, многократно изпращат сигнали, че също ще направят оценка на качеството на активите, но непрекъснато отлагат.

Така че – ето ни в поредната оценка, за която се твърди, че ще бъде задължителна за всички страни, които ще кандидатстват тяхната валута да бъде включена във ERM II. Това твърдение остава само намерение на ЕК и ЕЦБ, тъй като няма (а едва ли ще има) правен акт на ЕС, който да задължава страните да се присъединят към механизма, след като са влезли в Банковия съюз. Изводът, който отдавна трябваше да си направим от събитията около поставените условия за ВМ II, е, че в ЕС уж всички сме равни и трябва да бъдем третирани равно, но някои са по-равни. За съжаление ние се оказахме сред по-малко равните.

Стартиралият процес на оценката не дава основания за оптимизъм, доколкото е лишен от всякаква откритост и прозрачност. Не са прозрачни критериите, по които са подбрани трите банки освен трите системни, включени в упражнението. Не са ясни критериите и как се избират консултантските фирми, които ще извършат оценката на качеството на активите – а от тяхната работа зависи крайният резултат – самата оценка, влизането в Банковия съюз, присъединяването към ВМ II и впоследствие в еврозоната.

Доц. Даниела Бобева, един от най-уважаваните и изявени преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Тя преподава по международна икономика и международни финанси и е част от Лабораторията за научно-приложни изследвания на ВУЗФ, която предстои да се открие официално през есента. Бобева има богат професионален опит и е доказан експерт. В периода 2013 и 2014 доц. Бобева е заместник министър- председател за икономическото развитие, а от 2003 г. до 2013 г. е начело на Дирекция „Международни отношения” в БНБ. Работила е в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като програмен директор, Директорат ELSA. Била е вицепрезидент на Черноморска банка за търговия и развитие (гр. Солун, Гърция), министър на търговията и външно-икономическо сътрудничество в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Материалът е публикуван в Investor.bg: https://www.investor.bg/analizi/85/a/rabotiat-li-evropeiskite-instrumenti-za-ocenka-na-bankovata-stabilnost-275161/?page=3