News

Очаква се промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които ще се прилагат от 2019 г., както и предстоящото въвеждане на две Европейски директиви (Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета и Директива  (ЕС)  2016/1164  на Съвета) да доведат до ежегодно увеличаване на бюджета на Европейския съюз с 41 милиарда евро от ДДС и 70 милиарда евро от корпоративен данък, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това обясни доц. д-р Любка Ценова – преподавател по данъчно право във ВУЗФ и модератор на научно-приложната конференция „Данъчното законодателство в България през погледа на експертите“. Според нея очакваното повишение в бюджета на ЕС би трябвало да се отрази и като увеличение в българския бюджет.

Конференцията се организира под шапката на Лабораторията за научно–приложни изследвания на Висшето училище по застраховане и финанси (VUZF Lab) и се проведе на 16 ноември в сградата на университета. Целта й беше да разгледа многопластовата тема за данъците и ефектите от предстоящите данъчни промени, които предстои да влязат в сила през 2019 година. В конференцията участваха над 100 представители, като своята позиция споделиха всички засегнати страни – представителите на предприемачите и корпоративния бизнес (изпълнителни директори, счетоводители, адвокати), експертите от Института на дипломираните експерт-счетоводители, държавната администрация (в лицето на НАП, Фискалния съвет и др.), представители на Съдебната власт и на вещи лица, които извършват съдебно-счетоводни експертизи в съдебни дела на тема данъчни спорове.

Форумът беше открит от ректора на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов. “Това е поредният научно-приложен форум, който организира VUZF Lab, и с който се стремим с експертизата си да бъдем полезни на бизнеса, на държавните институции, професионалните общности и специалистите в сферата на данъчното законодателство в България и неговото прилагане”, подчерта доц. д-р Вазов.

Приветствия към участниците отправиха Тошко Тодоров, зам.-председател на Сметната палата, Николай Гунчев, зам.-председател на Съюза на юристите в България, Васко Райчев, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и проф. д-р Огнян Симеонов, председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

Експертите се обединиха  около мнението, че промените в ЗДДС ще намалят административната тежест. От 2019 година предстои да се въведе ново данъчно третиране на ваучерите,  като паралелно с това ще се отлага начисляването на данъка при внос, ще се удължава срокът за внасяне на данъка при дерегистрация. Очакват се още промени  в правилото за определяне на данъчната основа при безвъзмездни доставки на стоки и редица други реформи,  които са свързани с хармонизиране на закона с изискванията на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета, обясни Моника Петрова, началник отдел „Данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, по време на своята презентация.

Валентина Ватева-Гекова, методолог в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, разгледа промените в ЗКПО, които ще се прилагат от януари 2019 г. Тя уточни, че промените в закона се отнасят до въвеждане на правилото за ограничаване приспадането на лихви и режима за данъчно облагане на чуждестранните контролирани дружества, както и до промени, които се  отнасят до реда за подаване на годишните данъчни декларации, изискванията към операторите на  ваучерите за храна, както и промените, водещи до опростяване режима на данъчно третиране съгласно изискванията на  Директива  (ЕС)  2016/1164  на Съвета.

Част от промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица от януари 2019 г. ще се изразяват в премахването на служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ,  въвеждане на задължение за електронно подаване на данъчни декларации, както и удължаване срока за ползване на отстъпката от 5 на сто. Според Жасмина Саздова, държавен експерт в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в ЦУ на  НАП, тези промени са насочени към намаляване на административната тежест за работодателите и за данъчно задължените лица. Тя запозна участниците във форума с обсъжданите предложения за промени в ДОПК, които се очаква да влязат в сила по-късно през 2019 г. Те предвиждат законодателна регулация върху  правомощията на органите на НАП.

В презентацията на Пламен Донев, д.е.с., старши мениджър “Корпоративни данъци”, Делойт България, бяха разгледани специфичните особености, съпътстващи определянето на данъчния финансов резултат при ползване на различните счетоводни бази, каквито са МСФО и НСС. Според него на законодателно ниво трябва да бъде определен орган, който да издава задължителни указания по счетоводни въпроси.

Във фокуса на доц. д-р Десислава Йосифова, ръководител на катедра „Счетоводство и контрол“ във ВУЗФ, бяха основните схеми на вътреобщностни измами с ДДС или т.нар. „източване“ на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки в различни държави-членки. Тя представи и анализира и предложенията и стъпките на ЕК за преодоляване на трансграничните данъчни измами. Доц. д-р Али Вейсел, преподавател във ВУЗФ, посочи пропуски при извършване на данъчната ревизия, както и някои слабости при оценката на вътрешния контрол и аналитичните процедури в България. За добър пример той посочи процедурите, които се прилагат от Internal Revenue Service (IRS) на САЩ.

Проф. д-р Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на вещите лица и експертите в България, очерта ролята и  задачите, стоящи пред съдебните експертизи,  които имат за цел да подпомогнат съда при изясняване на факти и обстоятелства, изискващи специализирани знания. Той представи пример със съдебно-счетоводна  експертиза, с която се установяват фиктивни доставки на стоки от България за Гърция.

Съдиите от Върховния административен съд Петя Желева и Йордан Константинов и съдия Станимира Друмева от Административен съд – Бургас, се спряха на конкретни примери от съдебната практика, свързани с отговорността на третите лица и приложението на принудителната административна мярка запечатване на търговски обекти по ЗДДС.

Доц. д-р Веселина Канатова-Бучкова, адвокат, специалист по данъчни дела от Пловдивската адвокатска колегия, разгледа основанията за допустимост на ревизионните актове в съдебното производство.

Поради комплексността на темата и мерките, които тепърва ще се предприемат, ВУЗФ ще организира втора данъчна конференция през 2019 година. 

Събитието се организира с институционалната подкрепа на Националната агенция за приходите (НАП), Съюза на юристите в България, Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и издателство  „Доби прес“.

Партньори на форума са още “Делойт България”, “Брейн Сторм Консулт” ЕООД и издателство “Раабе България”.

Медийни партньори на събитието са Investor.bg, Bloomberg TV Bulgaria и Bulgaria ON AIR.

Презентациите от конференцията може да намерите на: https://vuzflab.eu/agenda_dzb/

Снимки от събитието може да откриете тук