News

Фалитът на кипърската компания постави повече въпроси, отколкото даде отговори, защитава ли законодателството потребителите, пише в анализ на ВУЗФ
Кипърската ЗК „Олимпик” е застрахователно дружество от страна членка на ЕС и работи в България при условията на право на установяване (чрез клон), то е освободено от задължението да превежда средства към Обезпечителения фонд. Съгласно българското законодателство, което е синхронизирано с европейското, двата фонда – „Фонд за незастраховани МПС“ и „Обезпечителен фонд, се водят разделно и не се допуска плащане на средства от единия фонд за сметка на другия. Единствено с решение на Комисията за финансов надзор (КФН), по предложение на управителния съвет на Гаранционния фонд, може да се прехвърлят средства при недостиг от единия фонд в другия.
Това пише в анализ на екипа от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), която ще се открие през есента, за случващото се на българския застрахователен пазар след фалита на „Олимпик“.
Застрахователната компания “Олимпик” със седалище в Кипър от десетина години оперира на територията на България при условията на право на установяване чрез клон, който не е самостоятелно юридическо лице, поради което не води самостоятелен баланс, а агрегира своите резултати с тези на компанията майка в Кипър (в България клонът е на оборотна ведомост), уточняват от ВУЗФ.

Но след като работи на българския пазар, кипърското дружество е длъжно да спазва законите на страната, а по отношение на практикуваната от него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (с над 80% дял в портфейла), да спазва и специфичните правни норми в тази област, както и да подава исканите от българския надзорен орган, в случая КФН справки.

Принос в Гаранционния фонд

Кипърското дружество е извършило интеграция със системата на Гаранционния фонд, за да може да издава полици, да подава информация за предявените и изплатени претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към Информационния център на Гаранционния фонд. То е получило е Уникален идентификационен код (28) от него, станало е член е Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), за което е канено на всички общи и отчетно изборни събрания на тези институции.

Възниква въпросът длъжен ли е клонът да прави отчисления към Гаранционния фонд и ако да, то в какъв размер?
В Кодекса за застраховането е записано, че: Застрахователите от държави членки, които предлагат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, правят вноски във фонда. В текста на Кодекса се посочва, че „Гаранционният фонд създава и управлява, като обособени сметки: Фонд за гарантиране на вземанията на увредените лица от незастраховани и неидентифицирани моторни превозни средства („Фонд за незастраховани МПС“) и Фонд за гарантиране на вземанията при несъстоятелност на застраховател („Обезпечителен фонд“).

В Кодекса за зстраховането ясно са посочени възможностите за набиране на средства в тези фондове в случай, че те се окажат недостатъчни. Това се прави с решение на КФН, по предложение отново на управителния съвет на Гаранционния фонд.
Възможностите за набиране на допълнителни средства са няколко: използване на заем, в т.ч и емисия на дългови ценни книжа; авансови годишни вноски от застрахователите и/или допълнителни вноски, като размерът им се определя на базата на годишната вноска за предходната година, увеличение на размера на годишната вноска.

За какво служат двата фонда „За незастраховани МПС“ и „Обезпечителния фонд“?
Финансирането на фонда „За незастраховани МПС“ се прави от всички застрахователи, които сключват задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Размерът на вноските се одобрява от КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд.
Вноските се плащат еднократно и се събират с премията по застраховката или с първата част от нея, при разсрочено плащане. Към настоящия момент одобреният от КФН размер на вноските е 8,50 лв. за всяко застраховано МПС (по задължитена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите) и по 0,15 лв. за всяко едно застраховано място по застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.
Средствата на фонда се използват за покриване на имуществени и неимуществени претенции на трети лица в следствие на смърт или увреждане, причинени от МПС, което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Според Кодекса за застраховането клон на застраховател от държава членка на ЕС е освободен от задължение да участва във финансирането на „Обезпечителния фонд“.
Трябва обаче да се знае, че вноски във фонда се правят за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка, осигуряващ покритие в съответната година – по 0,70 лв., както и за всяко лице, застраховано по всички останали договори за застраховка, осигуряващи покритие в съответната година – по 1,00 лев, но не повече от 2% от размера на дължимата годишна премия.

Задължително се правят вноски за всяко моторно превозно средство, с което е сключена застраховка за съответната година – по 1,50 лв., както и за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците за съответната година – по 0,20 лв.
Това означава, че във фонда се внасят единствено средства от всички застрахователи, които сключват всички видове застраховки „Живот“, като се правят отчисления единствено за всяка сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. За останалите доброволни имуществени застраховки няма изискване за отчисление на средства в този Обезпечителен фонд.
Гаранции при ПТП

От „Обезпечителния фонд“ се гарантират всички вземания на лицата по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз – в пълен размер до размера на минималната задължителна застрахователна сума, установена в Кодекса за застраховането.

По задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди на имущество (вещи) се изплащат до 2 млн. лв. за едно събитие, независимо от броя на увредените лица.

За неимуществени и имуществени вреди в следствие на телесно увреждане или смърт – 10 млн. лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
По задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз е 50 хил. лв. за всяко събитие за всеки пътник.

По всички застраховки “Живот” на едно лице в един застраховател, независимо от броя на вземанията, се изплаща до 196 хил. лева.
От разпоредбите на българското законодателство, които са синхронизирани с европейското, става ясно, че при фалит на дружество, регистрирано в нашата страна, от Обезпечителният фонд няма да се изплащат средства по доброволните имуществени застраховки.
В „Олимпик“ има много лица, сключили застраховки „Каско“ на МПС, „Пожар и природни бедствия“, „Други щети на имущество“, застраховки за превоз на товари (известната „Карго“ застраховка), редица видове професионални отговорности (в т.ч. и професионални отговорности на лекари и лечебни заведения), различните видове застраховки „Злополука“, задължителните медицински застраховки на чужденци и други застраховки.

Претенции към кипърския Гаранционен фонд

Всички тези застраховани лица по доброволни или задължителни, но не по Кодекса за застраховането, а на база друг закон, нямат право да претендират за покриване със средства от Обезпечителния фонд на проявения при тях застрахователен риск.
Техните претенции ще бъдат покривани със средства от масата на несъстоятелност на дружеството, а рискът тези средства да се окажат недостатъчни и претенциите да не бъдат удовлетворени съществува. Такъв риск по отношение на претенциите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не съществува, тъй като те са гарантирани от кипърския

Гаранционен фонд, категорични са от ВУЗФ.

Съгласно действащото законодателство, лицата които имат да получават застрахователни обезщетения по реда на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва да се обърнат към Гаранционния фонд на Кипър, за да получат полагащото им се обезщетение, съветват експертите на висшето училище.
От ВУЗФ напомнят, че в рамките на ЕС, всеки национален Гаранционен фонд събира средства за покриване на обезщетения при фалит на местен застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Остава открит обаче въпросът със сроковете за изплащане на тези обезщетения и евентуалното забавяне на средства, при сериозни телесни наранявания и необходимостта от средства за лечение и/или текущо обезпечение на разходи при трайна инвалидност (за лекарства, медицински грижи, пенсии на наследници и др.)

Инвестиции в 1,50 лева

Има обаче един друг тънък момент. От законодателна гледна точка ЗК „Олимпик” е освободен да участва във финансирането на „Обезпечителния фонд“, а има задължение да участва във финансирането само на фонда „За Незастраховани МПС“, респективно да прави отчисление към Гаранционния фонд единствено в размер на 8,50 лв. за всяко застраховано МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Защо тогава във всяка издадена полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от клона на “Олимпик” в България, фигурира на отделен ред, както е законовото изискване, сумата от 10 лева, а не от 8,50 лв.? Каква е съдбата на тези 1,50 лв. събирани в повече с всяка една издадена през годините полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Няколко възможни сценария

Първи сценарии – в случай, че тези 1,50 лв. за всяка една издадена полица от клона не са били превеждани на Гаранционния фонд, тогава за какво са използвани тези средства и защо е допуснато неоснователното им събиране от страна на “Олимпик” от всички български граждани?
Твърди се, че тези суми трябва да бъдат върнати на “Олимпик” в масата по несъстоятелност, като това не са техни пари, а са пари на хилядите застраховани лица от клона в България? Не е ли редно тези пари да бъдат върнати на застрахованите лица, а не на дружеството, след като не са били част от премията и не е заделян за тях необходимия резерв?
Втори сценарии – в случай, че тези средства са отивали към Обезпечителния фонд в Кипър, то размерът им, съгласно кипърското законодателство, еквивалентен ли е с размера им по българското?
Трети сценарии – в случай, че са превеждани на Гаранционния фонд на България, то на какво основание са били приемани от него и защо той не е реагирал досега? Това поставя под съмнение адекватността и достоверността на всички събирани средства в него.
Четвърта хипотеза – в случай, че “Олимпик” беше продължил да функционира и да превежда тези средствата на Гаранционния фонд, до кога щеше да се прибират тези средства мълчаливо от него?
Пета хипотеза – събираните средства са освободени от данъци, не са част от застрахователната премия, не се превеждат нито в Гаранционния фонд на България, нито в ГФ в Кипър, то тогава не могат ли те да бъдат използвани за комисиони или за обезщетения, без да е заделен в последния случай резерв за тях?
Заради едната комисиона

На всички е ясно, че водещото при сключването на един небрандиран застрахователен продукт, каквато е задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са цената и комисиона на посредниците.

При освобождаване на Клона на ЗК “Олимпик” в България от задължение да внася вноска за Обезпечителен фонд, то той не се ли поставя в конкурентно предимство спрямо останалите участници на пазара?

Цените на повече застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изравнени, а маржът е от няколко стотинки в отделните сегменти, но тези 1,50 лв. в случая, могат да дадат конкурентно предимство.
Конкурентно предимство за клона на „Олимпик“ в България се създава и въз основа на съществуващите слабости в действащата нормативна уредба в страната – Наредба 53 на КФН от 23 декември 2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите, и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. Тя е задължителна за всички регистрирани застрахователи в България, но не и за клонове на застрахователи от ЕС.
Незадължителният характер на Наредба №53 за клонове на чужд застраховател от ЕС, какъвто е случая с “Олимпик”, позволява на клона да заделят резерви за висящи плащания (настъпили, но не уредени) по-ниски от тези на регистрираните в България застрахователи, като по този начин те могат да оперират с по-ниски премии на пазара и да сключват по-голям брой застрахователни договори.

Специалистите, които следят случващото се на застрахователния пазар, са на мнение, че контролът на КФН по Наредба № 53 за клоновете е формален. Това е една от най-съществените слабости на законодателството, а в случая тази слабост засяга стотици хиляди добросъвестни български граждани, сключили задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в клона в “Олимик”.

Екипът от Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ настоява да се направят законодателни промени, за да се предотвратят последващи подобни случаи.
По отношение на другият важен фактор при продажбата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно комисиона, давана на застрахователните посредници, остава въпросът с практиката на клона на “Олимпик” преди години да раздава в България комисионни възнаграждения на посредниците, които значително надхвърлят законоустановения размер от 20 % (за АСР и преки аквизиционни разходи).
Сега това ограничение от 20% отпадна, но години наред то съществуваше, твърдят от ВУЗФ. През периода му на действие, чрез различни начини, най-често през договори за реклама или поради съществуващата възможност за разсрочено плащане на вноските (реално разминаване между начисления и реално платена комисиона, а при “Олимпик” застраховките са основно на разсрочено плащане) клонът раздаваше на посредници по 30 и повече процента комисиона за всяка издадена полица. Буди интерес и въпросът не са ли давани и тези 1,50 лв., събирани за Обезпечителен фонд, за комисиона на посредниците.

Всички отчети на регистрираните в България застрахователи се публикуват на страницата на КФН и всички лица имат достъп до публичната информация.
Защо обаче никъде не се публикуват отчетите на клоновете на чуждестранни застрахователи? Или най -малко да се публикуват справки за реализирания от тях премиен приход по застраховки, изплатените обезщетения, висящите плащания, резервите и др., коментират експертите.
Ако следим публикуваните справки от българския регулатор за капацитета на застрахователния пазар в България, ще си направим заключение, че той намалява, а всъщност може и да се увеличава, защото в тези справки не фигурират данните за обемите, реализирани от клоновете на застрахователи от страни членки на ЕС. Нима те не записват премии именно на този пазар, взимайки дял от станалите застрахователи, риторично се питат във ВУЗФ?
Що се касае за справките и отчетите на застрахователите, да съгласни сме с регулатора, че всеки задължително трябва да се информира при сключване на застраховка за състоянието на застрахователя. Но при надзора върху една застраховка с обществено значение, каквато е задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която е и най-регулираната (цели глави от Кодекса за застраховането са посветени на нея, отделни наредби, заповеди на КФН), то проверката на отчетите да е първостепенна задача на лицето. Още повече, че голяма част от хората трудно разбират публикуваните финансови данни.

Информация за финансисти

Анализаторите от ВУЗФ са съгласни с идеята да четем какво пише в отчетите на застрахователните компании, но смятат, че това се отнася по-скоро до доброволните застраховки, които не подлежат на толкова силна законова регламентация.
Остава много сериозният въпрос, доколко данните в тях отразяват обективно състоянието на компанията и не са ли те изкривени и изкуствено скалъпени? Експертите са на мнение, че не бива да се прехвърля вината върху застрахованите, че не са чели финансовите страници и отчети на застрахователите, за да се ориентират по изложените в тях данни.
Колко българи разбират от Solvency II – Директивата за платежоспособност, с която се въвежда нова регулаторна рамка, чиято цел е финансовата стабилност на застрахователната индустрия? Какви разяснителни действия са предприети от страна на държавата в тази насока, за да се повиши културата на масовия потребител на застрахователни услуги, така, че да може той да се ориентира в безкрайните таблици и справки?
Съвети за неспециалисти
Знае се правилото да не се купува евтино, защото после излиза по-скъпо. Какво означава да продаваш застраховки на ниска цена? Това е ясен сигнал за едно – че компанията има недостиг на средства и търси свежи пари, за да покрие текущите си задължения. Кой застраховател би поемал по-голям риск, за по-малко пари, ако не е притиснат от невъзможността да се разплаща текущо и му трябва свеж паричен ресурс, т.е кеш?
Сега 197 551 лица (по оповестени официални данни на КФН), застраховани в “Олимпик”, имат право да получат част от платената премия за неизтеклия срок на договора. За да получат суми за неизтеклия срок на сключените в компанията застраховки, те следва да бъдат включени от синдика в списък на кредитори, който да бъде одобрен от кипърския съд. Едва след одобряването им като кредитори, те ще придобиват правото да получат средства от масата по несъстоятелността. За целта, те трябва да предявят иск пред дружеството в България за възстановяване на тези суми.

Застраховка с повече неизвестни

Не е ясно дали тези лица ще получат пропорционална част от платената брутна премия или пропорционална част от нетна премия, т.е. след като тя бъде намалена с изплатените на посредниците комисионни възнаграждения, покритите от дружеството административно стопански разходи, платения от него 2% данък на българската държава, съгласно Закона за данъка върху застрахователните премии, т.е. на разпределение за неизтеклия срок на договора коя премия ще подлежи – брутната или нетната?
Нетната премия е около 80% от брутната.
От Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ пресмятат, че много от сумите, които ще има да се връщат от страна на “Олимпик” на застрахованите лица, ще бъдат незначителни. Друга част няма да бъдат потърсени с оглед икономически необоснования им размер, като по данни на КФН тези суми, подлежащи на връщане ще варират между 3 и 78 лв. т.е. неоправдано ниски от гледна точка загубата на време за подаване на заявления, чакане на опашки, излизане от работа и прочее.
По оповестени от КФН данни за неизтеклия срок на договорите, ЗК “Олимпик” дължи 9,35 млн. лв. За същия период събраният от дружеството премиен приход за тези 197 551 договора възлиза на 40 млн. лв. или това прави 202 лева средна цена на застраховка.

Трябва да се разгледат данните за профила на портфейла на клона на “Олимпик” в нашата страна (брой МПС по рискови групи) и средната цена за всяка една рискова група, както и да оповести средната пазарна цена за всяка рискова група през същия период.
Все още липсва информация за това къде е този премиен приход (40 млн. лева) и в какви активи е инвестиран не само той, но и техническите резерви. Липсва информация и за техния размер и структура на активите на дружеството.

Справки на застрахователните експерти показва, че реализираният от клона на “Олимпик“ премиен приход надвишава значително премийния приход, реализиран от компанията майка в Кипър. Липсва обаче информация за това къде се инвестират тези средства, както и къде – в Кипър или в България?
В медийното пространство редица лица от практиката, включително и представители на надзорната институция апелираха лицата със застраховки в “Олимпик” да си сключат задължителната застраховка на друго място, като разкриваха последиците от липсата на задължителната полица, а именно – да покрият за собствена сметка причинените от тях щети на трети лица, вследствие управление или притежание на МПС. Те рискуват да бъдат санкционирани от органите на КАТ при проверка с глобата от 400 лева, както и да им бъде дерегистрирано по служебен път моторното превозно средство.

Миграция към други компании

Слабо бе дискутиран проблемът, че за да може лицето да сключи при друг застраховател задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то следва да му бъде прекратена полицата в единната система на Гаранционния фонд, т.е. да бъде освободено от Олимпик.
С оглед големия брой претенции към клона на “Олимпик”, те не съумяват адекватно и в срокове да освободят всички заведени пред тях искания за предсрочно прекратяване. Ето защо високо следва да се оцени, дори и с известно закъснение (на 15 август), организираното служебно техническото прекратяване на всички полици, и предоставената възможност за издаване на нови с дата на покритие от 00:00 часа на 18 август.

Въпросът, който тревожи всички лица в този момент е дали ще има ли и други фалирали застрахователи в България и кой ще е следващият, дават гласност на настроенията сред потребителите от ВУЗФ.