Конституционният съд отхвърли искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС
Експертен коментар – доц. д-р Любка Ценова, преподавател по данъчно право във ВУЗФ, експерт във VUZF Lab
В ДВ, бр. 61 от 10.07.2020 г. е публикувано решение на Конституционния съд по конституционно дело № 14 от 2019 г., образувано по искане на Висшия адвокатски съвет, за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.
В оспорваната разпоредба се предвижда, че всяко лице, което достигне облагаем оборот от 50 000 лв. в рамките на два последователни месеца, трябва да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, и дължи данък върху оборота над 50 000 лв.
Законът предвижда, че ако лицето не подаде заявление за регистрация по ДДС, органите по приходите го регистрират служебно, начисляват му дължимия данък без право на данъчен кредит и му налагат глоба за неподадена в срок декларация за регистрация.
В искането на Висшия адвокатски съвет се твърди, че фирмите се третират различно, когато достигнат оборот за регистрация от 50 000 лв. за три и повече месеца от тези, които са достигнали оборота в рамките само на два месеца.
Това най-добре се вижда в следния пример: Когато фирма достигне оборот от 50 000 лв. за три месеца, например на 5 април 2020 г., трябва да се регистрира по ДДС до 7 май 2020 г. Ако пропусне този срок, фирмата се регистрира служебно от ораните на НАП, начислява й се дължимият данък, с право да ползва данъчен кредит и се глобява за пропуснатия срок за регистрация /чл.102, ал. 3 от ЗДДС/.
Друга фирма, достигнала оборот от 50 000 лв. за два месеца също на 5 април 2020 г., трябва да се регистрира по ДДС до 12 април 2020 г. Ако пропусне този срок, тя се регистрира служебно от органите на НАП, начислява й се дължимият данък, без право на данъчен кредит за платения данък и се глобява за неподадена в срок декларация за регистрация /чл.102, ал. 4 от ЗДДС/.
Висшият адвокатски съвет твърди, че разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС противоречи на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 5 , ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 17, чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Посочва се, че с текста се посяга върху неприкосновеността на частната собственост, с което лицата се поставят в неравноправно положение. Твърди се, че дължимостта на данъка за облагаемите доставки, с които се надхвърля прагът за регистрация, представлява повторна санкция.
По покана на Конституционния съд становища са представени от Министерски съвет, министърът на финансите, Националната агенция за приходите и Върховния административен съд, както и от следните неправителствени организации: Международна фискална асоциация – клон България (ИФА Бранч – България), Институт на дипломираните експерт-счетоводители, Сдружение „Институт на професионалните счетоводители в България“, Сдружение „Съюз на счетоводителите в България“, Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес, Съюз за стопанска инициатива.
Писмено правно мнение са изразили проф. д-р Ганета Минкова от СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Атанас Симеонов от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и доц. д-р Любка Ценова, преподавател във ВУЗФ и експерт във VUZF Lab.
В своето решение Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС не противоречи на Конституцията, защото е норма, насочена към осигуряване събираемостта на данъка и към дисциплиниране на данъчно задължените лица. С нея се цели да се предотвратят случаите на избягване заплащането на ДДС при реализирани високи обороти в рамките на кратък период от време, чрез неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС и неначисляване на данък, който при спазване на законодателните изисквания би следвало да бъде начислен.
Конституционният съд посочва, че „последиците от законодателно въведеното разграничение между добросъвестните лица и лицата, които не са подали заявление за регистрация за целите на ЗДДС, не представляват посегателство върху неприкосновеността на частната собственост, защото данъкът е дължим за изброените в ЗДДС облагаеми доставки. Данъкът не е част от имуществото на данъчно задълженото лице. Данъкът е публично държавно вземане, което следва да бъде начислено и събирано в полза на държавния бюджет. Лицата, които не са изпълнили задължението си за регистрация, са получили от купувача, който е фактическият платец на данъка, сума, която като икономическо изражение включва и размера на ДДС, събран от добросъвестните лица в полза на държавния бюджет и затова трябва да остане в бюджета, а не да бъде върната на недобросъвестното лице като данъчен кредит. Това не е втора санкция, наред с глобата за неподадено заявление за регистрация. Това е плащане, което лицето дължи с цел възстановяване на причинените от него вреди за неправомерното поведение. Само глобата е санкция за неизпълнение на задължението за подаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС.“
В заключение, със своето решение КС приема, че разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е мярка за борба с данъчните измами и не може да се разглежда като посегателство върху неприкосновеността на частната собственост. С нея се създава неблагоприятен данъчен режим за недобросъвестните лица.
С решението на Конституционния съд се препотвърждава задължението на данъчно задължените лица, посочено в чл. 60 от Конституцията, да спазват данъчното законодателство.
В тази връзка Конституционният съд на Република България постановява решение, с което отхвърля искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, което можете да видите на: https://dv.parliament.bg/