News

Русенска фирма въведе за своите служители 4-дневна работна седмица, което ни накара да се замислим – възможно ли е това да стане масова практика? Повече мобилизация на служителите или по-ниска производителност – кои ще са очакваните ефекти от подобна идея? Темата коментираме с икономиста Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Проф. Дуранкев, след анонсирането на новината за русенската фирма, веднага работодатели и бизнесът скочиха, заявиха, че това категорично няма как да се случи- ще намали производителността, с това разбира се после и доходите. Така ли е в действително?
Боян Дуранкев: Ако трябва да продължа техните идеи, може би е най-добре да върнем 6- дневната работна седмица или 7- дневна направо, да окастрим празниците и само работа – пот и труд, труд и пот и сълзи, както се казва в стари времена. Разбира се, че ако погледнем практиката на тази компания, която прави този ход, може би експериментално на този етап и практиката на други компании в ЕС ще забележим, че нещата наистина отивам към тази продължаваща, макар и век след век тенденция, на намаляване на работното врем. Тъй като богатството на всяко общество в края на краищата се мери в свободното време, а не в работното време. И още повече, че производителността на труда, която расте позволява именно преминаване към все повече и повече намалено работно време.
Водещ: Един от доводите, който чухме пък беше свързан с обезлюдяването, липсата на работна ръка. Други държави доказват, че очевидно работи този механизъм, защо не и у нас?
Боян Дуранкев: Да припомня на тези, които може би са позабравили, че почти преди един век от 1909 г. до 1927 г. този експеримент е започнат то Хенри Форд, който решава да намали именно 6-дневната работна седмица на 5-дневна работна седмица и експериментът показва потресаващи резултати. Резултатите са много по-висока производителност на труда и за 5 дни се произвежда повече, отколкото за 6 дни, при една и съща техника и технология. Разбира се това се отнася най-вече за материалното производство, тъй като в сферата на услугите едва ли може да се каже, че има рязко нарастване на производителността на труда, доколкото може такава да бъде измерена. Но от един век целият свят премина към 5-дневна работна седмица и нещо повече, работното време в доста европейски страни е 6 часа, така че в петък на обяд много хора приключват работа и се отдават на свободно време. Това свободно време, според експертите от ООН служи за три неща – първо за физическо развитие, второ за интелектуално развитие и трето за културно развитие, т.е. обществото печели повече от повече свободно време – нещо, което е логически вярно и си заслужава да се мисли.
Водещ: Да, според някои от последните изследвания страната ни се нарежда на едно от първите места по най-дълга работна седмица. Как стои делът на работещи на непълен работен ден – също честа практика в други европейски страни?
Боян Дуранкев: Разбира се, но да погледнем и с други очи на нещата. Що се отнася до България ние сме в периферията, т.нар. третичен капитализъм, където и хората са много по-малко и възможностите са намаляване на работното време са много повече ограничени. Да добавим към това и че самите синдикати са инфантилни и омаломощени, по отношение на това да изискват намаляване на работното време или обратно казано, – да следват до колко се спазват правилата за работното време. Тъй като е тайна, че в малки селца, в малки градове хората работят и по 6, и по 7 дни, без някакъв голям контрол. Но връщайки се пак в България, очевидно че европейската тенденция чрез регламентите и директивите на ЕС, ще трябва по някакъв начин да се променят нещата. Разбира се става дума в перспектива до 2030 г., като се премине към т.нар. 36-часова или 35-часова работна седмица, премине се към 13-годишна допълнителна заплата за всички и разбира се други неща, които са напълно естествени в модерния свят. Но днес в 2019 г., разбира се, че гледаме на такива практики като едно добро изключение, а не като на нещо, което ще промени още днес правилата на играта. Не трябва да очакваме масова практика, но все пак експериментът е основателен и си заслужава да се наблюдава.
Водещ: Това ли ще промени мнението за в бъдеще на работодателите и бизнеса, добрият пример, който виждаме, макар и на единични места засега?
Боян Дуранкев: Хенри Форд също е бил изключение, когато е въвел 5-дневната работна седмица и даже са се смеели на него. А още повече са се смеели, след като той е удвоил работните заплати, а той ги удвоява, за да могат неговите работници да купуват автомобила, който той тогава произвежда. Обратно казано пак – по-малко работно време и по-висока производителност на труда води и до понижение на цените на стоките и до повече възможности за потребление и до повече възможности и за релаксиране, и за развитие на самите работници.
Водещ: Има ли сектори обаче, в които тези идеи и тези практики ще бъдат малко по-трудно приложими у нас?
Боян Дуранкев: Разбира се, в сферата на услугите, в образованието, в здравеопазването. Но при преминаване към по-малко работно време се оказва, че резултатите са по-добри. Например във Финландия въведоха учебна седмица за учениците 20 часа, премахнаха домашните работи и Финландия, която беше преди на около 35 място по образователно ниво, излезе изведнъж на първо място, след десет години. Разбира се, че е възможно във всички сектори постепенно преминаване към по-малко работно време, но големият въпрос, който ще се развива след това е друг – какво да се прави с повечето свободно време. То не е свободно, тъй като има и заето извънработно време, то е за пътуване, готвене, почистване на дома и т.н., но ако културата на народа позволява, едно физическо развитие, едно интелектуално и културно развитие води до много по-добри резултати, до сближаване, до по-добра хармония между хората и намаляване на неравенството в обществото. Затова не е маловажен и въпросът какво ще се прави с повечето свободно време.
Водещ: Говорейки си за добрите практики и свободното време, знаем една добра практика е и т.нар. „home office” – работата от вкъщи, идея с която българските работодатели като че ли не са особено съгласни на този етап, само чуждестранни компании я прилагат у нас към днешна дата. Кое ги притеснява?
Боян Дуранкев: Притеснява ги, че все пак искат да имат пълен контрол над служителите. Смятат, че не е лошо на хората да им се монтират камери, да се вижда какво правят всяка секунда. Т.нар. „прахосмукачна система“ още не е изчезнала от България и пътувайки из различни градове и различни фирми съм виждал за 7 часа и половина да се работи така, че човек да не може да отиде, с извинение дори и по малка нужда до тоалетна. Разбира се, че тази „прахосмукачна система“ дава по-високи печалби, но тя съсипва хората, тормози ги и ги принуждава към едно нещо, което е много приятно за българина. Когато забележи, че в определена компания нещата не вървят добре, от тази гледна точка, напускат компанията, бягат към друга копания, а ако и там е така знаят много добре и Терминал 2 и Калотина, напускат България и отиват в по-добри страни, от тази гледна точка. Така че не е хубаво да гледаме само в собствения си пъп, трябва да гледаме и разбира се, това което се случва и в другите страни. А европейската практика за намаляване на работното време, очевидно се развива. Не само в скандинавските страни, не само във Франция, в Германия намира много добър прием, но постепенно се забелязва, че това нещо плъзва и към Полша, Унгария и към Литва, Латвия, Естония, постепенно, защото и там проблемът с работната сила е изключително остър и продължава да бъде остър. Хубаво е българските работодатели сериозно да преосмислят какви отношения трябва да имат със своите работници и служители. Все пак те са наемни работници, но в повечето случаи са и хора.
Водещ: Добри идеи, приложими идеи, остава да се надяваме по-бързо родният бранш да узрее за тях. Ще видим. Оптимистични прогнози, 2030 г. казахте- дано. Предстои да разберем, професоре, благодарим ви за това участие, успешен ден желая.
Боян Дуранкев: И на вас също и по-малко работно време и на вас.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА
http://www.focus-news.net/opinion/2019/07/24/50705/prof-boyan-durankev-ikonomist-36-chasova-rabotna-sedmitsa-bi-bila-vazmozhna-i-v-balgariya-no-ne-po-rano-ot-2030-godina.html