Резултатите от усвояемостта на ресурса от ЕСИФ за българската икономика са добри
Доц. д-р Десислава Йосифова, ръководител на катедра „Счетоводство и контрол“ във ВУЗФ и експерт към Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab
Резултатите от гледна точка на усвояемостта на ресурса от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са добри. По някои от оперативните програми те са достигнали до около и над 80%, например оперативна програма „Транспорт и транспортна структура“, „Регионално развитие“. Най-ниското число към момента е към Програмата за Развитие на селските райони (ПРСР) – 51%, към 21 юни. Това съобщи доц. д-р Десислава Йосифова, ръководител на катедра „Счетоводство и контрол“ във ВУЗФ и експерт към Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
Принципите за ефикасност и ефективност от гледна точка на целите на ЕСИФ са свързани сближаването на бедните с богатите райони, социално и икономическо развитие, иновации. Има промяна, България е различна, още повече, че ефектът след такива инвестиции се мултиплицира след още повече време, твърди доцент д-р Йосифова.
„Трудностите относно усвояването на ресурса може да са с различен характер и да се групират в отделни критерии – трудности на управляващите органи, на бенефициентите – за финансови корекции и верифициране на разходи например; трудности на държавата-членка – на национално равнище при защитата и разчетите на ниво сертифициране пред ЕК“.
По отношение на верификацията/признаването на разходите (парични) България има вече достатъчно опит, спомена Десислава Йосифова. Това е признаване на вече извършени разходи от бенефициента по спечелен европейски проект, по който е подписан договор за безвъзмездна финансова помощ между него и съответния управляващ орган на съответната оперативна програма. Междинното отчитане на всеки един проект се извършва от бенефициента на всеки 6 месеца. Междинният отчет има техническа и финансова част и след това настъпва верификацията, отбеляза тя.